Да виждаш с ръцете си

„Чуй дъжда“ е история, която внушава единствено благодарност. Това е документален разказ за незрящ млад мъж. Преминал е през стреса от нелечимо заболяване, бедност, обиди от другите деца, усещане, че е втора ръка човек. Но не е останал в травмите.

Продължил е. Научил се е да вижда с ръцете си. Да мисли със сърцето си. Да вярва, че съдбата не е наказание, а има причина за всяка съдба и трябва да я приемеш. Не се е превърнал в жертва. Израснал е физически и духовно. Следвал е в Спортната академия. Получил е медали от параолимпийски състезания.

И историята му не е трагична, защото той я е превърнал във ведра и победоносна. Сигурен е, че ако човек не е доволен от живота си, значи не е доволен от себе си. Защото човекът определя живота си. Пък и животът е като пролетен ден – слънчев, светъл и изведнъж завалява. Но след дъжда изгрява слънцето, а след него се появява дъгата.