Художникът-карикатурист Милко Диков навърши на 24 март 90 години. Той е постановчик и на анимационни филми. Роден е в Троян, когато градът е на картата на Царство България.
На 17-годишна възраст Милко Диков отива в София, за да взема частни уроци по рисуване при Илия Бешков. През 1960 г. завършва в Академията - ВИИИ „Николай Павлович“ специалност керамика в класа на проф. Стоян Райнов. През 1959 г. отпечатва своята първа карикатура във вестник „Стършел“ и печели първия си конкурс за карикатура.
От 1963 г. карикатурите му са постоянно на страниците на различни вестници и списания. Характерното за тях е, че почти никога не са придружени от допълнителен текст.
Милко Диков работи и като художник-постановчик на анимационни филми, по-известните сред които са: „Двата полюса“ (1963), „Пакостникът“ (1964), „Приспивна песен“ (1966), „Аспирин“, „Триптих“ („Ключалката“, „Шамарът“, „Кукловод“, 1974), „Едно, две, три“ (1977).
„Милко Диков прави цял живот карикатури и сатирични рисунки, като и до днес не губи творческия си дух и уникалното си чувство за хумор. Неговите карикатури нямат текст. Чрез вица, находката, прекрасния щрих и абсурдните ситуации в тях, които черпи от богатството на живота на човечеството, ни внушава философия, мъдрост, даже радост.“ – казва художникът Киро Мавров за колегата си Милко Диков.
През 2007 г., по повод 100-годишнината от рождението на Иван Хаджийски, по поръчка на Музея на занаятите създава своите „шеговити рисунки” по подбрани текстове от популярната книга на социолога „Бит душевност на нашия народ”.
Взема участие в национални и международни изложби на карикатурата.
Доайенът на родната карикатура е носител на десетки награди, сред които Голямата награда на Маростика, Италия – 1975 година, две първи награди от град Акшекир, Турция, две първи отличия от Габрово. Носител е на орден „Св. Св.Кирил и Методий“ и на наградата на името на Илия Бешков.
В програмата на тазгодишната Киномания е включен филмът "И това е за тази Коледа" на режисьора Петър Вълчев, В него се разказва за възрастен мъж, който разбира, че ще посрещне Коледа сам. В навечерието на семейния празник той разбира, че с дъщеря си и нейното семейство няма да прекарат заедно. И решава да прекара деня на гроба на починалата..
В редакция "Хумор и сатира" обичаме да пътуваме и затова често пъти поглеждаме към далечни страни, та да знаем какво ни чака, ако вземем, та най-сетне хванем самолета нанякъде. Тази седмица погледнахме и към Япония, а какво видяхме можете да разберете в неделя веднага след новините в 18 часа, когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала..
Оказва се, че много от читателите на Христо Мухтанов са очаквали третата му книга да е също с поезия. Изборът да пише и издаде поетичните си фрагменти в "Полюсът на живота" обаче е печеливш. Прозите на Мухтанов остават поетични, защото, както казва Валентин Дишев, "онова, което наричаме желание да се срещнеш със себе си, да се опознаеш, да..
Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси? Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината. Коя..
В пространството на джаз клуба In The Mood художникът Орлин Атанасов откри самостоятелна изложба с необичайно заглавие "Странни мисли по никое време". Работите са в техниката на асамблажа и колажа. Творецът съчетава разнообразни материали, които открива на битака, или които морето "връща" на брега "вече обработени", за да създаде своите творби...
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg