Ако не беше този плавен ход на епидемията, здравната система нямаше да може да удържи. Това каза д-р Мими Виткова, бивш министър на здравеопазването, в "Нашият ден". Д-р Виткова отдаде дължимото на своите колеги от Националния оперативен щаб и на всички включили се експерти и подчерта: "Ако успеем да удържим този тренд на епидемията, здравната система ще се справи донякъде. Ако не успеем и влезем в някакви пикови ситуации, нещата не са добре. Виждате, че дори при този плавен ход има цели райони в много тежко състояние, бих казала, че ги пази някой отгоре... вместо ние. Закриват се болници, няма легла, респираторни апарати, анестезиолози...
Има тежка диспропорция в ресурсите на здравната система
Това, че в София, в Пловдив и във Варна имаме болница до болница, не решава проблемите на цялата система."
Належащият извод след тази епидемия е как да променим здравната си система, за да отговори на подобни предизвикателства.
"Не може държавата вече 25 години да е абдикирала от здравната система и всичко да решава пазарът. Виждаме, че най-пазарните системи в света, и то в богати страни, се справят най-зле с това предизвикателство. И обратното, там, където са авторитарните режими, здравните системи се справят далеч по-добре. Без да уронваме нивото на демокрацията у нас, би трябвало да направим здравната си система полезна за всички български граждани, а не само за определени региони на страната."
Проблемът не е в собствеността, а в начина на функциониране и на финансиране на структурата
"Защото у нас не само болниците са търговски дружества, всеки лекар – и личните дори са еднолични търговци. Този търговски статут не може да е бъдещето развитие на здравеопазването. Здравеопазването не е пазар и това ще го потвърди всеки икономист."
След кризата
"Има риск от рязко покачване на хоспитализацииите за планови дейности, за да се наваксат загубите, които търговските дружества търпят в тези месеци. Надявам се на адекватен контрол. Не бива да се допуска ескалация на хоспитализацията. Това би изправило здравната система пред изпитания."
За Медицинския съвет
"Още при създаването му смятах, че създаването на отделна структура не е най-доброто решение. По-скоро експертните виждания и становища трябваше да се добавят към Националния оперативен щаб. Създаде се неприемливо впечатление за контрапункт на Националния щаб, което е излишно в кризисни ситуации. Когато има криза, не бива да има разнопосочни изявления. Добре е да се чуват мненията, но да се излъчват еднопосочни решения.
Системата преживява доста трудности по отношение и организацията, и на професионалното отношение към проблемите.
Европа като цяло закъсня в организирането на мерките и е добре, че България не дочака докрай мудността на Европа да ни повлияе, но ако бяха предприети мерки в спокойна обстановка, може би щяхме да се чувстваме по-спокойни."
Защитата на медиците от спешната помощ
Медиците от спешната помощ се обърнаха на 2 април към българските журналисти. Д-р Кателиева разпространи тяхното обръщение.
Д-р Виткова коментира: "Работата на спешните медици е много голям проблем. Светът, заедно с богата Америка, е ужасно неподготвен за тази ситуация. И нашата държава не успя да е подготвена за хората от първа линия.
Справедливи са исканията на колегите от Спешната помощ. Доста трудно ще се определи и това допълнително възнаграждение. Трябва да престанем да мислим, че някой ще решава... вместо нас. Прословутата европейска солидарност я няма никаква."
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
В Мелитополския държавен педагогически университет "Богдан Хмелницки" в Украйна се проведе деветата поредна Международна научна конференция за млади българисти. Събитието бе организирано от Центъра по българистика и лектората по български език, литература и култура в университета, като акцентът тази година бе поставен върху темата " Младите в..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
