Ако не беше този плавен ход на епидемията, здравната система нямаше да може да удържи. Това каза д-р Мими Виткова, бивш министър на здравеопазването, в "Нашият ден". Д-р Виткова отдаде дължимото на своите колеги от Националния оперативен щаб и на всички включили се експерти и подчерта: "Ако успеем да удържим този тренд на епидемията, здравната система ще се справи донякъде. Ако не успеем и влезем в някакви пикови ситуации, нещата не са добре. Виждате, че дори при този плавен ход има цели райони в много тежко състояние, бих казала, че ги пази някой отгоре... вместо ние. Закриват се болници, няма легла, респираторни апарати, анестезиолози...
Има тежка диспропорция в ресурсите на здравната система
Това, че в София, в Пловдив и във Варна имаме болница до болница, не решава проблемите на цялата система."
Належащият извод след тази епидемия е как да променим здравната си система, за да отговори на подобни предизвикателства.
"Не може държавата вече 25 години да е абдикирала от здравната система и всичко да решава пазарът. Виждаме, че най-пазарните системи в света, и то в богати страни, се справят най-зле с това предизвикателство. И обратното, там, където са авторитарните режими, здравните системи се справят далеч по-добре. Без да уронваме нивото на демокрацията у нас, би трябвало да направим здравната си система полезна за всички български граждани, а не само за определени региони на страната."
Проблемът не е в собствеността, а в начина на функциониране и на финансиране на структурата
"Защото у нас не само болниците са търговски дружества, всеки лекар – и личните дори са еднолични търговци. Този търговски статут не може да е бъдещето развитие на здравеопазването. Здравеопазването не е пазар и това ще го потвърди всеки икономист."
След кризата
"Има риск от рязко покачване на хоспитализацииите за планови дейности, за да се наваксат загубите, които търговските дружества търпят в тези месеци. Надявам се на адекватен контрол. Не бива да се допуска ескалация на хоспитализацията. Това би изправило здравната система пред изпитания."
За Медицинския съвет
"Още при създаването му смятах, че създаването на отделна структура не е най-доброто решение. По-скоро експертните виждания и становища трябваше да се добавят към Националния оперативен щаб. Създаде се неприемливо впечатление за контрапункт на Националния щаб, което е излишно в кризисни ситуации. Когато има криза, не бива да има разнопосочни изявления. Добре е да се чуват мненията, но да се излъчват еднопосочни решения.
Системата преживява доста трудности по отношение и организацията, и на професионалното отношение към проблемите.
Европа като цяло закъсня в организирането на мерките и е добре, че България не дочака докрай мудността на Европа да ни повлияе, но ако бяха предприети мерки в спокойна обстановка, може би щяхме да се чувстваме по-спокойни."
Защитата на медиците от спешната помощ
Медиците от спешната помощ се обърнаха на 2 април към българските журналисти. Д-р Кателиева разпространи тяхното обръщение.
Д-р Виткова коментира: "Работата на спешните медици е много голям проблем. Светът, заедно с богата Америка, е ужасно неподготвен за тази ситуация. И нашата държава не успя да е подготвена за хората от първа линия.
Справедливи са исканията на колегите от Спешната помощ. Доста трудно ще се определи и това допълнително възнаграждение. Трябва да престанем да мислим, че някой ще решава... вместо нас. Прословутата европейска солидарност я няма никаква."
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
