Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Последният превод на Дора Барова

Преди две години ни напусна преводачката от японски език Дора Барова, но книгите, които е превела, остават. Наскоро излезе и последният роман, който тя е превеждала, но не бе успяла да довърши работата си. С това се е заела нейната дъщеря Пана Барова-Озджан и почитателите на висококачествената литература вече могат да прочетат изключителния роман на Юкио Мишима “Морякът, комуто морето обърна гръб”. 

Гост на "Артефир" е Марин Бодаков – поет и литератор, да представи книгата. 

По-долу предлагаме писмото на Пана Барова-Озджан до слушателите на "Артефир":

"Юкио Мишима е добре познат на българския читател и надали има нужда от представяне. “Морякът, комуто морето обърна гръб” е най-чувственият роман на Мишима. В центъра на сюжета са съдбите на трима души: един моряк, една жена и едно момче. Това, което се случва между тях, образува сложен възел, който води до стремително развитие на събитията и до внезапен и невъобразим край. Основна тема на романа е идеята, че човек никога не бива да се отказва от идеалите и от призванието си. Морякът в романа умира, защото избира да загърби всичко, което обича и за което живее. Това, че книгата се явява последен превод на Дора Барова, е дълбоко символично. Дора Барова бе посветила живота си на превода и продължи да се занимава с любимото си дело буквално до последния си дъх.

Списъкът от преводите на Дора Барова е доста дълъг и включва предимно автори от японската литература от края на XIX и XX век. Сред преводите ѝ произведенията на Мишима са четири: „Златният храм“, „Маркиза дьо Сад и други пиеси“, „Пролетен сняг" – 1 част от тетралогията „Морето на плодородието”, „Галопиращи коне“ – 2 част от тетралогията и „Морякът, комуто морето обърна гръб“.

Отношението на Дора Барова към Мишима беше противоречиво. Споделяла е, че превеждането на произведенията му е огромно предизвикателство, което едновременно я вдъхновява и плаши. Беше много горда и щастлива, че “Златният храм” бе избран като един от “златните” романи на XX век. Това възобнови интереса към автора, което ѝ даде възможност да предприеме най-голямото предизвикателство в преводаческата си кариера – преводът на първа и втора част от тетралогията “Морето на плодородието”.

Юкио МишимаОткакто се помня, вкъщи винаги се е чувало тракането на пишещата машина. Майка, Дора Барова, никога не спираше да превежда. Не е преувеличение да се каже, че преводите бяха за нея не просто любима работа, но и основен смисъл на живота ѝ. Преживяваше много лично и дълбоко всеки превод, затова книгите се превръщаха в част от живота ѝ и успяваха да докоснат и хората около нея, особено мен. Израснах сред звуците на тракащата машина, разговорите за книги и безсънните нощи, които тя прекарваше в обсъждане и редактиране на преводите, заедно с нейни колеги в хола у нас.

Япония, където Дора Барова прекара дълги години със семейството си, беше за нея като втора родина, затова и аз прекарах по-голямата част от живота си там. Дора Барова поддържаше връзки със съвременни японски писатели и водеше активна дейност за развитието на културните отношения между двете страни. За щастие, дейността ѝ бе високо оценена от страна на Япония и през 2010 г. тя бе отличена с правителствения Орден на Изгряващото слънце, златни лъчи с розетка, за принос в областта на културата и образованието. Това е първият японски орден, учреден 1875 г., който се връчва на личности със заслуги към страната. Последният превод на Дора Барова видя бял свят благодарение на Японската фондация, която спонсорира проекта. 

Нейната любов към японския език, литература и култура беше толкова силна, че успя да завладее и мен. Аз избрах да тръгна по стъпките ѝ и да посветя живота си на японския език и литература, и тяхното популяризиране.

Моят превод започва от четвърта глава на първа част, озаглавена “Лято”. Продължението на превода, което реших да поема в памет на майка, беше огромно предизвикателство поради няколко причини. На първо място, това, че е трудно, дори невъзможно, да достигнеш нивото на професионален преводач от такъв висок ранг. Сигурна съм, че тя ми помагаше през цялото време от небесата. Второ, за мен това е първи превод на роман, а Мишима далеч не е автор за начинаещи. 

Вярвам, че нищо в живота не е случайно. Заех се с превода в много труден и критичен за мен период, когато се наложи да поставя важни неща от живота си под съмнение. За мен този роман е като лично послание, което ми вдъхна сили и кураж да продължа да следвам пътя, избран от мен."




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Колекцията "Стоян Василев" гостува в София

Художествената галерия "Станислав Доспевски" - Пазарджик гостува в София, представяйки за първи път в столицата колекцията "Стоян Василев". Това е възможност за публиката в София да се потопи в магията на произведенията на един от най-големите пейзажисти в българското изобразително изкуство, художникът, който превръща старите улици, пазари и..

публикувано на 17.02.25 в 17:51

Иво Тодоров с първи български компактдиск с музика, създадена от изкуствен интелект

Журналистът Иво Тодоров създаде първия български компактдиск с музика, генерирана от изкуствен интелект. Компилацията е със заглавие "Обещай да ме целунеш" и съдържа 14 композиции, направени от Suno АI, като мелодиите и вoкалите са генерирани изцяло от платформата. 12 от текстовете на песните са по стихове на Иво Тодоров от последната му книга..

публикувано на 17.02.25 в 17:30

Възкресия Вихърова поставя "Съзвездия"

Възкресия Вихърова поставя "Съзвездия" от Ник Пейн. В премиерния спектакъл участват Антоанета Петрова и Цветомир Лазаров. Сценографията е на Зарко Узунов, композитор – Емилиян Гацов (Елби). Ник Пейн се увлича от различни теории, като квантовата механика и се опитва да ги внуши в пиесата си. Това е било огромно предизвикателство за Вихърова...

публикувано на 17.02.25 в 16:16
Надежда Московска и Виолета Радкова

Виолета Радкова за романа си "И леглото ни е зеленина"

"И леглото ни е зеленина" е дебютен роман на Виолета Радкова. Редактор на книгата е Борис Минков, художник – Люба Халева. Виолета е завършила английска филология в СУ "Св. Климент Охридски", с магистратура по британска и американска литература. Заедно с Михаил Минчев е съавтор на книжния подкаст "Четене му е майката". Писателят Христо..

публикувано на 17.02.25 в 15:35

Трилърът "Конклав" е най-добрият филм според наградите БАФТА

Автор: Велизара Сърчаджиева Трилърът "Конклав" спечели в категорията "Най-добър филм" на наградите БАФТА , предадоха световните агенции. Филмът за папския конклав и драмата "Бруталистът" триумфираха на снощната церемония. Лентата "Конклав", режисирана от Едуард Бегер, беше номинирана в най-много  категории от всички останали, цели..

публикувано на 17.02.25 в 14:55