Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Африканско пътешествие с думите

Наименованията на държавите на този изстрадал и непознат за нас континент носят следите от превратната му история. В рамките само на един човешки живот станахме свидетели на не една промяна на името, дори на границите на държави, пряко следствие от колониалното им минало. Кралство Конго, Конго Леополдвил, Конго Киншаса, Белгийско Конго, Френско Конго, Конго Бразавил, Заир и отново Конго – ако не познаваме историята на държавите, трудно ще се ориентираме, но от разказа на проф. Борис Парашкевов научаваме, че името Заир идва от използваното от местното население наименование на долното течение на река Конго – „нзере“ или „реката, която поглъща всички реки“, „голямата река“, а Конго е свързано с наименованието на жителите на района – „конго“ или „баконго“, т.е. „племето конго“.

Камерун пък идвало от португалското съчетание „река на раците“, тъй като португалските моряци, достигнали през 1472 г. до устието на река Вури, били изненадани от изобилието на раци във водите. Буркина Фасо заменя през 1984 г. полупреведеното име на бившата френска колония Горна Волта и е съставено от думи на два от местните езици, означаващи „отечество на честните хора“. А Танзания всъщност е съчетание от началните срички на имената на две някогашни държави – Танганика (Танганайка) и Занзибар.


• Езикови разсъждения на водещата Венета Гаврилова за значението на думите, с които общественозначими фигури ни облъчват.
Поверили сме им управлението на държавните дела… Поверили сме ги чрез избори. Вярно, не ги избираме според културата на речта и сферата на образованието им, макар че и това има значение, но веднъж качили се на високия стол, това, което казват, и начинът, по който го казват, добива особена тежест. Дори да оставим настрана цветистите квалификации като мисирки, главанаци и тулупи, насочени към определени групи и хора, как забравихме, че преди време бяхме наречени „некачествен материал“, как пропуснахме, че на трима директори на големи болници беше наредено буквално „да се махат оттам“ преди да бъде установена (а дори и да беше установена) вина, за смъртта на дете. Дали фамилиарниченето, говоренето на „ти“, просторечието, натрапчивото изобилие от „аз-форми“, грубостта, назидателният тон, безцеремонните квалификации, е речта, която очакваме от първите мъже и жени в държавата. Не зная как биха отговорили повечето от нас, но въпросът е важен, защото думите имат значение, думите са само видимия връх от айсберга, видимото, което загатва за скритото.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Технология и природа: Кой избира какви ще бъдем?

За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..

обновено на 29.07.25 в 12:16
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Валентин Георгиев

В обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..

публикувано на 28.07.25 в 17:05

Ко Паньи – селото на кокили

В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване. Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов,..

публикувано на 25.07.25 в 16:15

"Професия Човек" – деца рисуват портрети на социалните работници, които се грижат за тях

"Човек, който..." – така започва най-често простичкият и сърдечен отговор на въпроса, зададен към дете: "Какво прави социалният работник?" Човек, който ми помага. Човек, с когото си играем. Човек, с когото не ме е страх. Фондация "За нашите деца" организира една необичайна и трогателна изложба, наречена "Професия Човек". Това е наивният,..

публикувано на 24.07.25 в 15:23

ДС срещу Българската православна църква

Тоталитарната държава не търпи други авторитети, освен своя собствен (отделен е въпросът доколко го има). Затова утвърдени институции като Българската православна църква са ѝ трън в очите. Трън, чиито бодли недъгавата власт прави всичко възможно да изтръгне, а ако не може – жестоко да съсече.  Тъкмо този процес на война срещу Църквата и нейните..

публикувано на 23.07.25 в 16:35