Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Емил Паскалев:

Развитието на бъбречни увреждания в резултат на Covid-19 е по-бързо и по-лесно

| обновено на 13.05.20 в 12:35

Вирусите имат тази особеност, че се разпространяват из целия организъм. Те не само проникват през дихателните пътища, в дихателните органи – бронхи, бял дроб, но са из целия организъм. Едно от местата, което се ангажира и действа коронавирусът, са бъбреците. Това каза проф. Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология и трансплантация, УМБАЛ "Александровска", в здравната рубрика на ''Нашият ден''.

Според едни (не толкова малко на брой) проучвания на достатъчно голям брой пациенти с Covid-19 се установява, че бъбречното ангажиране в хода на тази епидемия е до 50% (високо!) развитие на остро нарушение на бъбречната функция. Може да се достигне до развитие на хематурия (наличие на кръв в урината) – до 50%, на отделянето на белтък през бъбреците (протеинурия) – 50%. В повечето случаи при такива пациенти тези увреждания се комбинират помежду си. Така че ангажирането на бъбреците и тяхната функция е характерно за Covid инфекцията. Ако има пациенти, заразени с Covid-19, в същото време те имат проблеми и с бъбречната функция – в някаква степен тя е нарушена.

Развитието на бъбречни увреждания в резултат на този вирус става по-бързо, по-лесно и за по-кратко време

Наличието на предварително увредена бъбречна функция или налична бъбречна болест спомага по-лесното заразяване, по-тежкото протичане и влошава прогнозата на тези пациенти

Има проучвания, които доказват, че коронавирусът действа, като се свързва с едни рецептори, които се намират по вътрешните клетки на малките кръвоносни съдове – първо в белия дроб и после в бъбреците – и действа чрез активиране на тези рецептори по много специфичен начин. 

Много нефрологични заболявания протичат с високо кръвно налягане. При тези случаи ние предпочитаме да използваме антихипертензивни средства за високо кръвно налягане, които също действат върху тези рецептори. Това е една особеност, която дава основания на някои специалисти да направят проучвания и да установят, че пациентите с хипертония, бъбречно ангажирани, и използващи т.нар. "ангиотензинрецепторни блокери", имат по-добри резултати по отношение на тежко протичане или смъртност. Т.е. по рядко се получават тези усложнения в резултат на това, че тези медикаменти действат на тези рецептори, а това малко възпрепятства действието на коронавируса. Това на практика е отчетено в резултатите от клиничните проучвания и се знае като една особена характеристика на тази инфекция.

Проф. Паскалев е позитивен в очакванията си за бъдещата здравна ситуация. 

Разговорът с проф. Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология и трансплантация, УМБАЛ "Александровска", е част от кампанията на БНР, осъществявана от програма "Христо Ботев", "За здравето – заедно в борбата с коронавируса". Целта на тази кампания е с помощта на водещи специалисти – лекари и учени, да даде вярна и точна информация за всички въпроси, свързани със здравната ситуация в момента.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Audio Storytelling Festival в Литва

Как протича организираното от Европейския съюз за радио и телевизия годишно събитие на създателите на аудиосъдържание – Audio Storytelling Festival?  На телефонната линия на "Нашият ден" се включва  Николета Атанасова , за да разкаже. В литовската столица Вилнюс се провежда 51-вото събитие, обединяващо създателите на аудиосъдържание от Европа и..

обновено на 28.05.25 в 10:01
Апостол Дянков

Администрацията на Тръмп подкопава науката – Апостол Дянков за риска от идеологически атаки

Свикнали сме да си представяме учените като кротки, отнесени хора, които си изследват каквото си изследват в лабораториите и обсерваториите, без особена връзка с днешния ден. Напоследък обаче виждаме, че не е така (и вероятно никога не е било). Как настоящата американска администрация буквално изтрива науката, изчегъртва я дори – и какви са рисковете?..

публикувано на 28.05.25 в 09:35

Невидимите жени: Непроучването на женското здраве като етичен въпрос

Векове наред жената е била обект на медицински интерес главно заради нейните репродуктивни способности и възможността да роди и отгледа здрави деца. Невидимите за медицината жени или как съвременната наука съзнателно пести от познание как женското тяло реагира на лекарства и терапии – разговор във "Време за наука" с журналистката в сферата..

публикувано на 27.05.25 в 11:47

Водещ, създаден с изкуствен интелект, в пресцентъра на фестивала "Арлекин"

Събитието се провежда под патронажа на Министерството на образованието и науката. Виртуалният водещ на новинарски емисии Тео, създаден с изкуствен интелект за Великденския концерт на участници от конкурса "Киното – моя любов, моя песен", част от Международния младежки медиен фестивал "Арлекин", ще се материализира отново във Варна. Обръщението на Тео..

публикувано на 27.05.25 в 11:19
Ядреният тест „Касъл Ромео“ на атола Бикини.

Гласът на времето още говори с взривове

Опенхаймер след изобретяването на ядреното оръжие цитира древноиндийския епос "Бхагавадгита", в който се казва, че когато "блясъкът на хиляда слънца" светне в небето, човекът ще стане заплаха за света. До днес атентатите, терористичните актове и военната надпревара правят така, че чуваме по-често за тях, тоест изобретението на Нобел е по-новинарско..

публикувано на 26.05.25 в 13:29