Тази неделя (31.05.) във времето за нощен радиотеатър, което започва 30 минути след полунощ, предстои да чуете пиесата „Картотека“ от полския поет и драматург Тадеуш Ружевич. Записът е направен през 1980 г., а зад него стои режисьорският тандем Казимеш Брац и Мими Нанчева. Актьорският състав е прекалено внушителен, за да го изброявам подробно, но в дългия списък личат имената на Коста Цонев, Руси Чанев, Иван Григоров, Бистра Влахова, Лидия Въркова и други.
Тадеуш Ружевич е роден през 1921 г. в малкия полски град Радомски. Един от най-изявените полски поети от следвоенния период, той принадлежи към така нареченото поколение на Колумбовците – онези двайсетгодишни тогава мъже и жени, които биват най-силно попарени от Световната война. Голяма част от тях губят живота си, а онези, които все пак оцеляват, са осъдени да носят травмата от нея през целия си живот.
Самият Ружевич се сблъсква с войната челно – партизанин е в неформалната военна организация Армия Крайова. А след това започва активно да участва в културния живот на Полша – той е поет, драматург, прозаик, есеист и сценарист. Няма как още тук впечатление да не направят паралелите с главния герой в пиесата „Картотека“, който също е бил в партизански отряд, а след края на войната заема длъжност в дребна художествена институция. Тук обаче в никакъв случай не става дума за автобиографизъм, а по-скоро искам да подчертая, че повечето от заложените в произведението проблеми са по всяка вероятност преживени или поне вътрешно преработвани от неговия автор.
Текстът на Ружевич не допуска лесно зрителя до себе си, а в този случай и слушателя. През повечето време той е силно фрагментарен, дори объркващ, смесващ често сюжетни линии и на моменти дори привидно представата за сега и преди. Това поставя пиесата на полския поет и драматург близо до тези на Бекет и Йонеско и техния така наречен прийом на отворената сцена. И настина, всеки отделен епизод на пиесата вероятно може да бъде заподозрян в относителна самостоятелност, но това, струва ми се, е по-скоро художествен камуфлаж. Като всяка истинска картотека и тази на Ружевич не може да бъде разглеждана просто като поредица от отделни елементи, защото нейната същност, нейният смисъл съществува само в сбора от многобройните ѝ компоненти. Основната тема на пиесата е травмата от Втората Световна война и това как участниците в нея, борещи се според жребия на случайността с различни нейни метастази, се опитват да преработят паметта и травмата. Това произведение, както и голяма част от творчеството на Ружевич, е един от най-ярките примери как изкуството в централна Европа се опитва да преработи най-ужасяващия конфликт, разтърсил целия свят и най-силно Стария континент едно десетилетие по-рано. В този смисъл пиесата може да бъде интересна дори и само в съпоставка с това как оттатък Океана „бийт поколението“ се опитва да се справи със същите тези травми (които в Щатите наричат „шел шок“), използвайки коренно различни изразни средства.
Пиесата на Ружевич е художествен опит да се направи именно това – по един почти интимен начин да се картотекират, изживеят и преосмислят всички онези видими и скрити белези, с които голямата война е белязала цели поколения и е променила облика на света. В този смисъл „Картотека“ е пиеса за паметта. Защото, и тук ще се опра на думите на изследователя на Ружевич Марчин Яворски, гостувал преди няколко години в България, който казва: „единствено паметта може да придава на миналото формата за „тук и сега“.
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..
Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Античният керамичен център край Павликени е едно от значимите археологически открития в България. Историята на неговото разкриване започва през 1971..
Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща"..
Тя е символ на установения морал и етикет, при това не само на държавно и политическо ниво, обвързана е със социални каузи от всякакъв вид. Винаги трябва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg