Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Картотеката на паметта

БНР Новини

Тази неделя (31.05.) във времето за нощен радиотеатър, което започва 30 минути след полунощ, предстои да чуете пиесата „Картотека“ от полския поет и драматург Тадеуш Ружевич. Записът е направен през 1980 г., а зад него стои режисьорският тандем Казимеш Брац и Мими Нанчева. Актьорският състав е прекалено внушителен, за да го изброявам подробно, но в дългия списък личат имената на Коста Цонев, Руси Чанев, Иван Григоров, Бистра Влахова, Лидия Въркова и други.

Тадеуш Ружевич е роден през 1921 г. в малкия полски град Радомски. Един от най-изявените полски поети от следвоенния период, той принадлежи към така нареченото поколение на Колумбовците – онези двайсетгодишни тогава мъже и жени, които биват най-силно попарени от Световната война. Голяма част от тях губят живота си, а онези, които все пак оцеляват, са осъдени да носят  травмата от нея през целия си живот.

Самият Ружевич се сблъсква с войната челно – партизанин е в неформалната военна организация Армия Крайова. А след това започва активно да участва в културния живот на Полша – той е поет, драматург, прозаик, есеист и сценарист. Няма как още тук впечатление да не направят паралелите с главния герой в пиесата „Картотека“, който също е бил в партизански отряд, а след края на войната заема длъжност в дребна художествена институция. Тук обаче в никакъв случай не става дума за автобиографизъм, а по-скоро искам да подчертая, че повечето от заложените в произведението проблеми са по всяка вероятност преживени или поне вътрешно преработвани от неговия автор.

Текстът на Ружевич не допуска лесно зрителя до себе си, а в този случай и слушателя. През повечето време той е силно фрагментарен, дори объркващ, смесващ често сюжетни линии и на моменти дори привидно представата за сега и преди. Това поставя пиесата на полския поет и драматург близо до тези на Бекет и Йонеско и техния така наречен прийом на отворената сцена.  И настина, всеки отделен епизод на пиесата вероятно може да бъде заподозрян в относителна самостоятелност, но това, струва ми се, е по-скоро художествен камуфлаж. Като всяка истинска картотека и тази на Ружевич не може да бъде разглеждана просто като поредица от отделни елементи, защото нейната същност, нейният смисъл съществува само в сбора от многобройните ѝ компоненти. Основната тема на пиесата е травмата от Втората Световна война и това как участниците в нея, борещи се според жребия на случайността с различни нейни метастази, се опитват да преработят паметта и травмата. Това произведение, както и голяма част от творчеството на Ружевич, е един от най-ярките примери как изкуството в централна Европа се опитва да преработи най-ужасяващия конфликт, разтърсил целия свят и най-силно Стария континент едно десетилетие по-рано. В този смисъл пиесата може да бъде интересна дори и само в съпоставка с това как оттатък Океана „бийт поколението“ се опитва да се справи със същите тези травми (които в Щатите наричат „шел шок“), използвайки коренно различни изразни средства.

Пиесата на Ружевич е художествен опит да се направи именно това – по един почти интимен начин да се картотекират, изживеят и преосмислят всички онези видими и скрити белези,  с които голямата война е белязала цели поколения и е променила облика на света. В този смисъл „Картотека“ е пиеса за паметта. Защото, и тук ще се опра на думите на  изследователя на Ружевич Марчин Яворски, гостувал преди няколко години в България, който казва: „единствено паметта може да придава на миналото формата за „тук и сега“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Дългият път на деня към нощта" от Юджийн О'Нийл в четири части по програма "Христо Ботев"

Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...

публикувано на 31.01.25 в 08:00

In Memoriam: Валя Бояджиева

Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..

публикувано на 28.01.25 в 15:48
Колаж: Теодор Иванов

За да се роди, поетът трябва няколко пъти да умре – Жан Кокто

Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово. Виктор Ерофеев, "Три срещи" "Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа..

публикувано на 24.01.25 в 08:00

Премиера на "Монетата" в Радиотеатър

Историята на "Монетата" започва през 2020 г., когато е отличена като победител в конкурса за нова пиеса на Нов български университет. На 20 януари 2021 г. се състоя премиерата ѝ на сцената на Младежки театър "Николай Бинев". В началото на 2025 г. пък слушателите на програма "Христо Ботев" ще могат да чуят премиера на аудио "Монетата" – от 16 часа на..

публикувано на 15.01.25 в 16:35

Антиутопията "Восъчко" в ефира на "Христо Ботев"

Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..

публикувано на 01.11.24 в 16:15