Меланхолия на любовта

Записът на радиоадаптацията е осъществен през 1986 г., тя е дело на Петко Радилов, който е и режисьор на постановката, а преводът от английски език е на Григор Павлов. В ролите ще чуете гласовете на Цветана Манева и Явор Милушев.

„Двама на люлката“ е дебютната постановка на родения през 1914 г. американски писател Уилям Гибсън и е поставена на Бродуей през 1958 г., когато в ролите са Хенри Фонда и Ан Банкрофт. През 1962 г. текстът на Гибсън е и екранизиран. Пиесата получава висока критическа оценка, която има своеобразно потвърждение чрез второто му поставено произведение – „Чудотворецът“. През 1959 г. то му носи награда „Томи“ за най-добра пиеса.

„Двама на люлката“ е камерна пиеса не само защото в нея има две действащи лица. Замислена е така, че да представи интимните отношения между двама души, запратени в ъгъла на живота в големия град. А фактът, че голяма част от нея е всъщност разговор по телефона, поставя слушателя в почти деликатната позиция на човек, случайно натъкнал се на чужд разговор. Сюжетът не е това, което движи „Двама на люлката“, а механизъм да ни бъдат разкрити разочарованията, страховете и надеждите на двамата герои.

Джери е адвокат от Небраска, който след един неуспешен брак пристига в Ню Йорк в последен опит да открие щастието, но началото на пиесата го намира изправен на ръба на самоубийството, след като и това негово начинание се е превърнало в екзистенциален провал. Гител пък е балерина средна ръка, която, притисната от здравословни и финансови проблеми, се опитва отчаяно да се качи в последния вагон на живота, макар вътрешно да знае, че е възможно семафорът му вече да е избягал някъде далеч пред нея. Двамата се запознават почти случайно по телефона, под претекста за продажбата на един охладител втора ръка. Изключително силна метафора, вложена в текста от Гибсън, защото няма как да не се запитаме дали пък героите също не се опитват да намерят и изживеят невъзможно щастие втора ръка. Те попадат в центъра на това, което вероятно най-точно може да бъде определено като меланхолична любовна връзка. 

И все пак пиесата е по човешки романтична, без да е мелодраматична, и представя тихата, почти неосъществима любов между самотници. Диалогът, а и изобщо характерите на двамата герои са представени без патос, без излишно романтизиране на техните мисли и чувства. В разговорите между тъгата по пропуснатите шансове обаче се прокрадва и приятно горчиво чувство за хумор. Прокрадва се и почти оптимистичното внушение, че независимo от това до колко края си стигнал в живота си, надеждата за нещо по-добро никога не те напуска.