"Животът на Георги Парцалев непрекъснато се движи на ръба между смешното и трагичното. Човек с тайни и едновременно човек на показ. Въпреки превратностите на времето Парцалев е намирал своето място. Той се е чувствал необходим. И това е много особено чувство за принадлежност към култура, към театър, към колеги и към родина."
95 години се навършват на 16 юни от рождението на големия български актьор. Авторът на новоизлязлата книга „Георги Парцалев – Хамлет от град Левски“, журналистът Георги Тошев, разказва в "Нашият ден" за сбъднатите и за невъзможните мечти. В звуковия файл можете да чуете и самия Георги Парцалев от Златния фонд на БНР.
"От днешна гледна точка това е един кратък – 64-годишен живот. А в същото време толкова много неща се случват. Лично аз не съм подозирал колко сложно е било на Парцалев да устоява собствените си принципи. Той присъства в българския театър, телевизия, кино, естрада по един много достоен начин. Защото зад фасадата, мустака, усмивката, провлачения говор, екстравагантната външност и многото пръстени се е криел един доста уязвим човек. Човек, който е живял непрекъснато в несигурност, човек, който е бил предаван, за когото са се писали непрекъснато доноси. Още от 50-те години той е бил под наблюдението на Държавна сигурност. Бил е притискан в годините на развития социализъм – било заради потеклото си, било заради различната си сексуалност, било заради връзките си с хора, които са идвали от Запад... Много са причините, които разкриват този сложен живот в крайностите.
Това, което остава за нас, зрителите, и което откриват и днес младите, е безкрайната щедрост на един талант – актьорска природа, която е много съвременна. Нормално е било за онези години в актьорската школа да има един патос. Когато гледаме старите филми на Парцалев, се вижда, че това е един действително съвременен човек, който се движи по ръба със своята ирония и самоирония. Всъщност това е бил един непрекъснато дисидентстващ човек, който не е бил съгласен със системата, водел е много различен живот от приетия. В същото време това е един много тъжен и самотен човек.
Започнах да пиша тази книга след един случаен разговор със Стоянка Мутафова. По-късно една от първите партньорки на Парцалев на сцената на Сатиричния театър Татяна Лолова ми каза: "Остави ме мен, пиши за Пацо, защото този актьор няма да се повтори".
Доказателство за бурната актьорска природа на Парцалев е огромното вътрешно желание да изиграе силна драматична роля. Хамлет и Дон Кихот са онези роли, с които той се разминава. Всичко, което Парцалев е правел, е минавало дълбоко през него.
В живота си този много смешен и веднага забележим човек е бил много обран. Бил е чужд на артистичните компании. Той не е искал да бъде привързан към нищо, никога не е имал собствено жилище, собствена кола. Не е обичал да занимава другите със собствените си проблеми, затова и толкова късно откриват неговата левкемия, от която си отива. И в същото време този човек е показвал изключителен характер, когато е трябвало да се заяви позиция – дали в театъра, на партийно събрание, или когато е отказвал да подпише онези документи на ДС, с които на три пъти е бил привикван, притискан и унижаван.
Това издава, че и зад уязвимостта можеш да проявиш характер. И да – има талантливи български творци през годините. Но много малко от тях успяват да преживеят живота си в достойнство, както е направил Парцалев." – казва Георги Тошев.
"Пожелай си нещо" на гръцката режисьорка Пени Панайотопулу беше част от Балканския конкурс на 29-ия София филм фест. Филмът представлява социална драма, която пресъздава градски пейзажи и жизнени пространства, пълни със социални разломи, в които главният герой Костас губи контрол над себе си и с неимоверни усилия успява да запази вярата си в доброто..
Първите стипендии "Контрасенсус" за млади учени и насърчаване на изследователското любопитство, в чест и памет на проф. Ивайло Дичев, бяха връчени в края на миналата седмица. Идеята е на приятели, сътрудници, изследователи и близки хора до проф. Дичев. "Чудехме се какво би харесало на Ивайло и Иван Кръстев тогава каза: Той толкова много обичаше да..
В епизод 585 "Трамвай по желание" навлиза в бездънните простори на Вселената. Лоцман на нашите радиозрители в необятната космическа територия отново е доц. д-р Владимир Божилов, зам.-декан на Физико-математическия университет на СУ "Св. Климент Охридски" и знаменит популяризатор на науката. А поводът е новият спектакъл, създаден в рамките на..
В столичната галерия DOZA се открива изложбата "Дизайн срещу съвременно изкуство". Авторите на проекта са познатите на публиката визуални артисти, обединени в житейския и творчески тандем YO\KO+INA – художниците Йонко Василев и Ина Василева . За съжаление Йонко Василев вече не е сред нас от лятото на 2023 година, но последните съвместни работи..
Голямата литературна и философска тема за съня и сънуването е занимавала и до днес е част от творчеството на поетите – от Калдерон до поколението на Владимир Левчев – Ани Илков и Румен Леонидов. Новата стихосбирка на Владимир Левчев "География на съня" се вписва в тази редица и неминуемо напомня стихотворението му, дало заглавието на негова книга от 80-те..
България е пълна с руска памет, а пък какво е България за Русия и средностатистическия руснак, както и може ли да се вярва на руския президент..
Каква е разликата между протестите в Турция и в Сърбия – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Стоян Георгиев , журналист от БТВ. "Тъкмо..
В Националната библиотека се откриват две изложби, с които се отбелязват 1140 години от успението на св. Методий . Част от експонатите в "Азбука и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg