Сакрализираните разкази за историята използват паметниците за собствена илюстрация. В определени периоди това води до жестоко отношение и разрушаване. Неслучайно и до днес винаги когато се заменя една империя с друга, една религия с друга, паметниците на предишната биват жестоко обругавани. Дали днес сме в такъв период и какво променя това? Паметниците като еманация на паметта и разрушението или още нещо за проклятието „Колумб“, Статуята на свободата и българския контекст коментира журналистът Петър Къдрев в ''Нашият ден'':
"За голяма част от нас паметниците са се превърнали в нещо като олтари на националния (или общностен) мит. Моето лично желание, моята надежда е, че светът върви в една посока към демитологизиране на своята история, на едно десакрализиране и едно по-спокойно отношение към миналото. Към едно дефиниране на националното и на локалното по-скоро чрез настоящето, не толкова чрез миналото. Ако успеем да постигнем това, ние ще можем, от една страна, и по-лесно да се разделяме с паметниците. От друга страна, в една по-малка степен да желаем да махаме паметници.
В последните събития, които виждаме и в САЩ, и във Великобритания, както и всичките дебати между Гърция и Северна Македония, историческите дискусии между България и Северна Македония, смятам, че не водят точно до десакрализиране на историята. Напротив, те активират антагонистичните митове.
Докато въпросът примерно за расизма има ясни морални измерения, поставен на митологично равнище, нещата вече стават много по-сложни, там се провокират едни ирационални и дълбоки емоции, които замъгляват разбирането и определянето на добро и зло в голяма част от носителите на тези исторически наслагвания.
Не мисля, че епохата може да бъде разрушена – миналото не е нещо, което може да бъде променено. Опитите за заличаване и промяна на миналото са най-безплодните опити, защото миналото е единственото непроменимо нещо.
Наблюдаваме по-скоро изместване на едни разграничителни линии в обществото – между добро и зло, между различните общности... Те не са нови линии, но това говорене връща света към всички комплекси на общността, които съществуват на психологическо равнище.
Голяма грешка е тази, която правят някои политици, да допускат да бъдат въвлечени в този стар дебат.
Протестите срещу расизма, които биват свързвани с отношението към определени паметници, се явяват и съществена точка от дневния ред и на Европа. Социалният антрополог Харалан Александров коментира темата:
"Не е изненадващо, че Европейският парламент поставя въпроса за бунтовете и за паметниците, тъй като Европа е въплъщение на паметта на доминиращата цивилизация на тази планета и в някакъв смисъл може да бъде разглеждана като паметник. Паметниците не просто носят историята, а символизират и авторитета на бащите-основополжници, които са създали света такъв, какъвто го познаваме, и които репрезентират тази цивилизация. Атаката срещу паметниците може да бъде интерпретирана не просто като атака срещу историята и миналото, а като атака срещу културата и цивилизоваността.
Разрушението, вкл. разрушението на паметници, е свързано с усещането за власт, за сила, за промяна, особено ако е натрупано голямо социално и културно напрежение, ако хората, които го правят, идват от социалното дъно, от низините, които периодично имат нужда да покажат, че присъстват. Това е знак, че обичайните методи за включване на изключените, за създаване на усещане за значимост, например през социалните мрежи, вече не вършат работа.
Парадоксът на нашето време е, че все по-голяма част от хората са все по-излишни. В относителни измерения никога не сме живели по-богато и по-благополучно (това важи и за гетата) и същевременно никога не е имало по-ужасяващо усещане за изключеност, за безсмисленост, за безперспективност и глухота. Това е така поради природата на самоускоряващото се развитие, характерно за капитализма. Това е установено от от Маркс. Капитализмът, който драматично разделя хората на малък креативен неудържим елит и все по-големи маси изключени, излишни и безсмислени хора, които обитават не само икономически, но и културни гета.
Забележете, че бунтовете в Америка започнаха в деня, в който беше изстрелян първият частен космически кораб! Връзката е очевидна. Това е триумфът на индивидуализма. На Мъск планетата му е тясна..."
Продължаваме с предложение за най-малките – Театър "Гестус" представя днес приказката "Палечка" на лятна сцена в Борисовата градина в София. Кукленият спектакъл е част от Фестивала за улични изкуства "6Fest" , а входът е свободен . Театър "Гестус" е създаден като малка частна театрална формация с репертоар от представления само за..
Благотворителен концерт под надслов "Да помогнем на Тани" предстои в Летния театър в Бургас. Събитието е в подкрепа на 17-годишната Таня Сурчева, която вече девет години води тежка битка с рядък злокачествен мозъчен тумор. За да бъде извършена нова животоспасяваща операция, семейството ѝ се нуждае от 35 хиляди евро. Именно с тази цел бургазлии..
Повече за културата да живеем заедно в едно общество, за таланта да подредим реалността си, така че ничие достойнство, права и безопасност да не бъдат накърнени. До какво водят безразличието, безсърдечността и невежеството? След случая със свалянето от самолета на семейство заради батерията на инвалидна количка и сигналите за недостъпност в градския..
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен обществен отзвук и привлече вниманието не само на граждани, но и на артисти, ветеринарни лекари и фермери, които се включиха в инициативата. "Невидими животни" внесе в парламента подписка за забрана..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg