На трети юли музикалният свят отбеляза 90-годишнината на един от най-харизматичните и същевременно загадъчни диригенти на ХХ век. Карлос Клайбер си отиде от този свят през 2004. Точно десет дни след 74-ия си рожден ден. И макар маестрото от години да не се бе появявал на пулта, екзалтираните му почитатели таяха надежда чудото да се случи през лятото на 2004 на фестивала в Залцбург. Лично директорът Петер Ружичка бе поканил Клайбер да дирижира новата постановка на „Кавалерът на розата“. Меломаните пък помнеха неговия триумф със същото заглавие на сцената на Виенската Щаатсопер през 1994 и последвалото турне в Япония.
Смъртта сложи точка на всякакви догадки. Последната воля на Карлос Клайбер бе да бъде погребан до съпругата си – словенската балерина Станислава Брезовар в нейното родно място, близо до Любляна.
„Така завършва една от най-необичайните и същевременно трагична кариера в музикалното битие на ХХ век“, според публикация в Die Welt, появила се седмица след смъртта на диригента.
Клайбер стъпи на пулта за последно през февруари 1999 г. С един от любимите си оркестри, този на Баварското радио изпълниха произведения от Рихард Щраус и Бетовен във Валенсия и Каляри. Тогава критиците възкликнаха: „Никой не е като него! Палката му създава трепетно усещане за тъга, размисъл, но и радост – желание да тичаш, да танцуваш…“
Кой знае, колкото повече маестрото потъваше в доброволната откъснатост от света в дома си „крепост“ недалеч от Мюнхен, толкова повече сякаш се разрастваше легендата наречена Карлос Клайбер. Завеща ни за жалост доста оскъден набор от записи. Затова пък за всеки от тях се говори със суперлативи!
В съботната вечер (4 юли, от 20 часа) ще звучат откъси из „Травиата“, „Бохеми“, „Вълшебният стрелец“, „Тристан и Изолде“, както и Трета симфония на Шуберт.
Карлос Клайбер остава в музикалната история редом с великите и почитани личности. Обвиняваха го за капризите му, обожаваха го, когато бе на пулта. С присъщата елегантност, неподражаема чувствителност и радост от общуването по време на музициране. Оркестрантите често коментирали: „Той ужасно се натоварва, когато палката е в ръцете му. Как издържа! Това ще го убие…“ Уви, за Карлос Клайбер това бе единственият възможен начин да сподели, онова което го вълнува. Да разкрие своята истина за живота и музиката вградена в записите, които ни остави…
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в света – китарата. Сюжетът преплита български фолклор, балкански елементи, музика от целия свят, а главната роля е в ръцете на акустичното трио на китаристът Ангел Демирев, в което участват Петър..
В средата на 60-те години пред знаменития френски маестро се отварят широко вратите на най-реномираните театри на Стария континент и отвъд океана. През 1961 се срещат с Мария Калас. Prima donna assoluta e на върха в кариерата си, а Претр се превръща в един от любимите ѝ диригенти. Три години по-късно с посредничеството на EMI изкачват шеметна..
Внезапно на 58 години ни напусна Драгомир Йосифов – композитор, музиколог и диригент на Хора на Опера Пловдив. Драгомир Йосифов е роден през 1966 г. във Варна. Завършва диригентския клас на Държавната музикална академия в София при проф. Васил Арнаудов и доц. Димитър Манолов. Негови учители по композиция са проф. Лазар Николов и Божидар Спасов...
1 ноември Свири Оркестърът на Румънското национално радио с диригент Румън Гамба. 3.00 часа – Йон Думитреску (1913-1996), Симфоничен прелюд. 3.11 часа – Пьотр Илич Чайковски (1840-1893), Концерт за цигулка в Ре мажор, оп. 35. Солист: Александру Томеску (цигулка). 3.48 часа – Николо Паганини (1782-1840), Каприз № 24 в ла минор. Изпълнява Александру..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" говорим за музикалното мениджърство и клубния живот в различните краища на Европа. Събеседник е Светослав Нунев – организатор на събития и концерти на български изпълнители в световната музикална столица Лондон, с дългогодишен опит като композитор и диджей. Той сподели своите наблюдения и..
Албена и Павел Благеви са се издигали до селенията на боговете – планината Олимп. Оказа се, че макар да е с няколко метра по-нисък от Мусала, нейният връх..
Кой има интерес от грубото и агресивно поведение на политици срещу журналисти, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Евгений Кънев ,..
На 6 ноември публиката в Студио 1 на Радиото в София ще се наслади на музикална приказка за различните лица на един от най-чувствените инструменти в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg