На 13 юли се отбелязват 20 години от началото на археологическите разкопки на тракийския култов комплекс край Старосел. През 2000 г. там проф. Георги Китов и екипът му откриха най-големия тракийски култов комплекс – Четиньовата могила.
Какво се случва с това мащабно откритие 20 години по-късно – разказва археологът и зам.-директор на НИМ проф. Иван Христов. Той припомня, че около Старосел учени работят още от 20-те години на ХХ в.
"През 1925 г. д-р Иван Велков проучва могила близо до големите храмове, разкрити днес, а по-късно открития правят Константин Кисьов, Митко Маджаров, екип на НИМ. Откритията на проф. Китов и екипа му през 2000-2002 г. са най-значимите и ефектни.
Около Старосел има основи на пет раннохристиянски църкви, в околностите има поне 6 тракийски селища, има още могили в Брезова поляна, тракийска владетелска резиденция на връх Кози грамади, където е открито най-голямото каменно светилище на Зевс и Хера."
В момента проучванията са спрени и няма визия как да се развият нещата, за да може находките да бъдат запазени, консервирани и показани подобаващо.
Очертава се позната ситуацията, в която Министерството на културата и местната община спорят кой трябва да стопанисва обекта и по какъв начин. Което вменява на археолозите още една роля.
"Освен да откриват старини и да ги описват в дебели книги и публикации, археолозите трябва да мислят за това как тези открития да бъдат опазени, показани на хората и те да се запознаят с тях".
Проф. Христов подчерта ролята на местните общини в опазването на паметниците, тъй като на Министерството на културата не му е по силите да обгрижва всички разкрити и отворени археологични обекти.
Нужна е държавна стратегия къде да се копае и още преди да се извади нещо, да се знае как то да бъде съхранено, експонирано и социализирано.
Защото е безотговорно и тъжно не само по отношение на старините, но и на паметта на проф. Китов историческите богатства и артефакти да бъдат оставени без грижа и отношение.
Тракийският култов комплекс край село Старосел е археологическа сензация със световна слава. Състои се от два тракийски храма, вкопани под могилен насип. През 2000 г. Георги Китов се натъква на основния храм (от Vв пр. Хр.), който се намира в Четиньова могила. През 2002 г бял свят вижда и единствената гробница-хероон с колонада, разположена в могилата Хоризонт. Разкопките не свършват дотук. Открити са общо 120 могили, а от тях само 22 са проучени.
Открит е тракийски храм с колонада, датиран около V-IV в.пр. Хр. Храмът е вкопан във вече готова могила, като част от наспа й е отнет при построяването. По-късно правоъгълното помещение е затрупано, а фронталната част е останала видима.
И днес могат да се видят части от 6 лицеви колони и по 2 странични колони в ранен дорийски стил. Прости и семпли, но пък впечатляващи, още повече, че това към момента е единственият тракийски храм с 10 колони. В средата на IV в. в храма е погребан обожествен тракийски владетел, заедно със своя кон. Храмът всъщност представлява храм-мавозлей/хероон. По-късно, по неясни причини той е осквернен, разрушен и след това засипан. По време на разкопките са открити малка част от дрехите и вещите на владетеля – пластинки от златна ризница, бронзови върхове за стрели, парчета от керамични съдове.
В рамките на рубриката "Епизоди от живота", редакторът Светла Тодорова сподели интересен, но и поучителен момент от своя живот – епизод, в който става жертва на джебчийство и преминава през процедурите на полицията. След кражбата на портфейла ѝ, Светла реагира незабавно, като се обажда на телефон 112. Само пет минути по-късно на мястото пристигат..
В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg