Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво се случва с разкопките в Старосел 20 години по-късно

Когато през 2000 година д-р Китов поставя временната конструкция, предназначена да пази безценните находки от идващата зима, едва ли някой е предполагал, че след 20 години, тези дъски още ще стоят.
Снимка: БГНЕС

На 13 юли се отбелязват 20 години от началото на археологическите разкопки на тракийския култов комплекс край Старосел. През 2000 г. там проф. Георги Китов и екипът му откриха най-големия тракийски култов комплекс – Четиньовата могила. 

Какво се случва с това мащабно откритие 20 години по-късно – разказва археологът и зам.-директор на НИМ проф. Иван Христов. Той припомня, че около Старосел учени работят още от 20-те години на ХХ в.

"През 1925 г. д-р Иван Велков проучва могила близо до големите храмове, разкрити днес, а по-късно открития правят Константин Кисьов, Митко Маджаров, екип на НИМ. Откритията на проф. Китов и екипа му през 2000-2002 г. са най-значимите и ефектни.

Около Старосел има основи на пет раннохристиянски църкви, в околностите има поне 6 тракийски селища, има още могили в Брезова поляна, тракийска владетелска резиденция на връх Кози грамади, където е открито най-голямото каменно светилище на Зевс и Хера."

В момента проучванията са спрени и няма визия как да се развият нещата, за да може находките да бъдат запазени, консервирани и показани подобаващо.

Очертава се позната ситуацията, в която Министерството на културата и местната община спорят кой трябва да стопанисва обекта и по какъв начин. Което вменява на археолозите още една роля. 

"Освен да откриват старини и да ги описват в дебели книги и публикации, археолозите трябва да мислят за това как тези открития да бъдат опазени, показани на хората и те да се запознаят с тях".

Проф. Христов подчерта ролята на местните общини в опазването на паметниците, тъй като на Министерството на културата не му е по силите да обгрижва всички разкрити и отворени археологични обекти.

Нужна е държавна стратегия къде да се копае и още преди да се извади нещо, да се знае как то да бъде съхранено, експонирано и социализирано.

Защото е безотговорно и тъжно не само по отношение на старините, но и на паметта на проф. Китов историческите богатства и артефакти да бъдат оставени без грижа и отношение.

Тракийският култов комплекс край село Старосел е археологическа сензация със световна слава. Състои се от два тракийски храма, вкопани под могилен насип. През 2000 г. Георги Китов се натъква на основния храм (от Vв пр. Хр.), който се намира в Четиньова могила. През 2002 г бял свят вижда и единствената гробница-хероон с колонада, разположена в могилата Хоризонт. Разкопките не свършват дотук. Открити са общо 120 могили, а от тях само 22 са проучени.

Открит е тракийски храм с колонада, датиран около  V-IV в.пр. Хр. Храмът е вкопан във вече готова могила, като част от наспа й е отнет при построяването. По-късно правоъгълното помещение е затрупано, а фронталната част е останала видима. 

И днес могат да се видят части от 6 лицеви колони и по 2 странични колони в ранен дорийски стил. Прости и семпли, но пък впечатляващи, още повече, че това към момента е единственият тракийски храм с 10 колони. В средата на IV в. в храма е погребан обожествен тракийски владетел, заедно със своя кон. Храмът всъщност представлява храм-мавозлей/хероон. По-късно, по неясни причини той е осквернен, разрушен и след това засипан. По време на разкопките са открити малка част от дрехите и вещите на владетеля – пластинки от златна ризница, бронзови върхове за стрели, парчета от керамични съдове. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Младите срещу тоталитарната система

"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..

публикувано на 10.09.25 в 16:05
Проф. Тодор Кантарджиев

Положението с Covid-19 не е така опасно, както се представя

Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..

публикувано на 10.09.25 в 14:15

Спешната помощ e в криза

Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...

публикувано на 10.09.25 в 13:24

Все по-голяма част от ресурса на публичния сектор се насочва към здравеопазването

Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...

публикувано на 10.09.25 в 12:33
Веска Събева

Нужно ли е да се вдигне потребителската такса за посещение при лекар

Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания.  Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..

публикувано на 10.09.25 в 12:15