Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Радой Ралин през центрофугата на времето

Кин Стоянов: Гражданите не трябва да са отровни, трябва да са гневни

Снимка: Държавна агенция "Архиви"

Познат и популярен като неудобния сатирик, винаги остър към недъзите на властта, честен, обществено и естетически непримирим – такъв остава Радой в народната памет. Защото са много творците с литературна аура, но големият творец е и голям гражданин. Нещо, което в днешния ден е наистина ценно и особено актуално. Той си отива от този свят на 21 юли 2004 г. 

Какво би казал днес покойният поет и сатирик Радой Ралин за протестите и за гражданското общество, ако беше жив? Отговор на този въпрос се опитва да даде в "Нашият ден" синът на поета Кин Стоянов. 

"Слушайки го днес отново, си спомняме някои неща. Като че ли всичко ни завърта в една центрофуга на времето, която все ни връща в изходната позиция, въпреки че през тези 30 години човечеството направи огромни промени не само в технологичното си развитие, но и в социалното и менталното си развитие. Неговите думи сякаш продължават да звучат с една много тъжна актуалност", коментира Кин Стоянов и сподели своята теория, че в България имаме трайно двупартиен модел – Партията на лапачите и Партията на зяпачите – и така се редуват 30 години в това перпетуум-мобиле.

Кин Стоянов определи сегашните протести, като "изпълнени с хора, при който моралният, политическият гняв е твърде голям" и изрази надежда, че те ще запазят този гняв, защото той ще им трябва задълго. "Защото няма как изведнъж с вълшебна пръчица, когато и да са изборите, ние да се снабдим с някакви управленци, които да отговорят на идеалите на Васил Левски за чиста и свята република. Гражданите не трябва да са отровни, трябва да са гневни. И този граждански гняв трябва да бъде най-сигурната гаранция за превъзпитаване на хората, които управляват и ще управляват България."

"В нощта между 20 и 21 юли преди 16 години Свети Илия отведе душата на баща ми в Божието Царство на пророците и поетите. Надявам се днес младите хора от протестните площади в цяла България да чуят и превърнат в свое верую това стихотворение на Радой Ралин:

Молитва

Свободата е като хляба.
Всеки ден се замесва,
изпича,
изяжда.
Свободата трябва
всеки ден да е прясна,
топла,
сладка,
достатъчна, за да я споделиш с други.
Не яжте огризки,
не яжте вчерашен хляб,
не яжте подарен хляб.
Сами си замесвайте
и изпичайте
хляба,
за да го имате,
за да не го просите.
Засяда на гърлото
вчерашния хляб,
подарения хляб.
Хляб наш насущний дай си го сам.
1967

Радой Ралин (псевдоним на Димитър Стефанов Стоянов, роден на 22.04.1923 в Сливен, починал на 21.07.2004 в София). Правнук на Таньо войвода – сподвижник на Левски и приятел на Стефан Караджа. Завършва гимназия в родния си град (1941) и право в СУ "Св. Кл. Охридски" (1945). За пръв път печата стихотворение през 1931 в детския в. "Изгрев" (Сливен). Първите му хумористични стихотворения и анекдоти са публикувани през 1939-40 във в. "Бургаски фар". Същинската творческа биография на Радой Ралин започва със стихосбирката "Войнишка тетрадка". Автор е на сатиричните спектакли "Дяволското огледало" (съвместно с Б. Априлов, 1957), "Импровизация" (съвместно с В. Петров, 1962), преведена същата година на словашки език, "Няма виновни" (1956), на пиесата "Конферанс" (1973), сатиричната "опера за певци без глас" "Златното руно" (1980), кинокомедията "Невероятна история" (1962), киносатирите "Лакпром" (19б5), "Борба за икономии" (1965), "Вездесъщия" (1965), "Инцидент" (1966), "Новогодишен подарък" (1966). Пише сценариите за документалните филми "Н. Й. Вапцаров" (1953), "Атанас Далчев" (1967), "Редник Пеньо Пенев" (1970), "Корените на дърветата" (1970), "Червените календари" (1971), "Устойчивост" (1972), "Кървавата картотека" (1973), "Само смъртта ще ме спре" (1973). Автор е на сценарии за игралните филми "Лаура" (1957), "Ще дойде детето" (1966), "Аз съм Левски" (1974); за мултфилмите "Човек и шише" (1966), "Голям епос" (1973). През 50-те години, когато в Българияя джазът се смята за еретично изкуство, Радой Ралин е един от ревностните му поддръжници; заедно с М. Левиев създава (1965) формацията "Джаз Фокус". Превежда "Пектусан" (1950) от Те Ги Чен, "Съмнителната истина" (1972) от Аларкон, "Сганарел" (1974) от Молиер; стихове от А. С. Пушкин, Й. В. Гьоте, Б. Брехт. Стихове, епиграми и др. произведения на Радой Ралин са преведени на 37 езика.

Псевдоними: Младен Волен, Рали Г. Далилин, Рали К., Раликор, Димитър Ралин, Ралко.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Околосветско светлинно пътешествие

Под звездното небе на София и сред красивата природа на Ботаническата градина на Българската академия на науките в София се намира пространство, в което посетителите ще се потопят в магическа атмосфера. В него светлината разказва истории. Шоуто ще предложи околосветско пътешествие, разположено в 7 различни тематични зони, с над 200 светлинни инсталации..

публикувано на 05.11.24 в 17:44

Мъжкото емоционално здраве във фотоизложбата "Чуй гласа ми"

Фотоизложбата "Чуй гласа ми" за трета поредна година се утвърждава като символ на счупените стереотипи и доказва, че мъжете могат да бъдат най-силни, когато приемат своята уязвимост. Тя прави темата за мъжкото емоционално здраве по-достъпна през изкуството. Пред обектива на фотографа Павел Червенков застават осем мъже, които позволяват да се надникне..

публикувано на 05.11.24 в 17:38

Връчиха 10-ите Литературни награди "Перото"

"Приемането на българската литература от страна на читателите се промени. В момента най-търсените и четени книги са на български автори", коментира в "Артефир" идейният вдъхновител на Литературните награди "Перото" Светлозар Желев, а членът на журито на конкурса Оля Стоянова допълни: "Българската литература е в много добро състояние. Много се пише и..

публикувано на 05.11.24 в 16:43

Етнографското кино в интересни времена

На осми ноември в София се открива петото българско издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО" . Негов основател е Тетяна Станева – бесарабска българка, фолклористка и самата тя режисьорка. Всяка година фестивалът се провежда в две държави – Украйна и България. В петте години на съществуването си Международния фестивал на..

публикувано на 05.11.24 в 14:15

"Ръцете, с които оцеляваме", докато следваме "Анархията на сърцето"

Крехък е светът, в който живеем, деликатен. Всеки ден ни напомня и за доброто, и за лошото, от което е направен. Всеки ден ни казва, че са ни нужни те, "Ръцете, с които оцеляваме". С тях светът може да бъде и малко съвършен, и със сигурност наследен. А след ръцете, идва място и за сърцето. За "Анархията на сърцето", където метафората царува, а..

публикувано на 05.11.24 в 09:25