За реформите в здравеопазването и предизвикателствата. Успяхме ли и доколко да се справим с новото предизвикателство – Covid-19?
Бившият министър на здравеопазването д-р Мими Виткова твърди, че в един начален период на епидемията от коронавирус сме успели да се справим, "даже се похвалихме, че сме първенци в Европа... Само че в последно време това, което наблюдаваме, е доста тревожно. Първо, след разхлабване на мерките у нас и около нас, нещата като че ли вече излизат извън контрол.
Най-неприятното е загубата на доверие от страна на обществото – най-вече в правителството, разбира се, и в Щаба, който изчезна от полезрението. Колебаем се от единия полюс на рестриктивни мерки към другия полюс на абсолютно безконтролно развитие на ситуацията.
Страхувам се, че с този темп на нарастване на броя на заболелите на здравната система не ѝ остава много време, за да се затрудни сериозно в предоставянето на медицинска помощ."
Същевременно посланията от Министерството на здравеопазването са, че здравната система е стабилна и ще издържи.
"Въпросът е колко ще издържи, като гледаме темпа на нарастване. В отделни региони диспропорциите са доста големи по отношение на дефицита на кадри. Най-вече в дефицита на анестезиолози, пък и не само. Ако смятаме, че лечението на тази специфична патология може да бъде поверено на всеки лекар – това е несериозно.
На всичкото отгоре виждаме, че мерките, които се предприемат – може би заради страха на правителството, може би желанието на правителството да се справи с протестите – то просто неглижира проблема с развитието на епидемията. Епидемията сериозно настъпва в целия свят. Дали е втора вълна, дали е продължение на първата вълна... настъпват мутации в самия вирус. Всички признават, че заразяването между хората става по-бързо. За мен нещата не са никак успокоителни. Страхувам се, че на ниво правителство проблемите се подценяват и въвеждането на определени мерки, може би, закъснява."
Повече политически ли са аспектите при управлението на Covid-19
"Категорично да. Няма никакво обяснение как на фона на създадения щаб се създаде и паралелна структура – Експертен медицински съвет. Какво пречеше всички специалисти да бъдат обединени в една структура и съответно решенията, които се вземат, да бъдат еднопосочни? За да не се създава объркване в обществото. Още повече, че е доста продължителен периодът, а не се знае и докога, в който хората ще бъдат поставени в необичайни условия на живот."
Д-р Мими Виткова определи увеличението на клиничните пътеки с 10% така:
"Българското здравеопазване боледува доста сериозно от дълги години. В зората на демокрацията обвиненията към системата, която беше дълбоко социална, бяха, че тя не е пазарно ориентирана и се смяташе, че пазарната ориентация на системата би помогнало да се подобрят грижите за болните, като се увеличат възнагражденията на медицинските специалисти. Това не се случи. Тази свръхпазарност на системата не води и в световен мащаб нито до подобряване на грижите, нито до справяне със социално значимите заболявания, нито пък са доволни всички медицински специалисти. Това доведе до концентрация на болнична помощ и на медицински специалисти в няколко града на страната. Цели райони са в тежък дефицит.
Диспропорциите в здравната система – относно структури, организация на дейност и кадри – са толкова вопиющи, че е трудно да разберем докъде ще стигнат нещата. Изглежда като че системата е оставена на автопилот. Контролът върху нея е никакъв. Всяко здравно заведение, изхождайки от статуса си на търговски субект, си изработва свои правила, въвежда свои такси..."
Според д-р Виткова, ако нещата продължат така, системата тежко ще катастрофира.
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
В Мелитополския държавен педагогически университет "Богдан Хмелницки" в Украйна се проведе деветата поредна Международна научна конференция за млади българисти. Събитието бе организирано от Центъра по българистика и лектората по български език, литература и култура в университета, като акцентът тази година бе поставен върху темата " Младите в..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg