Илиян Василев: Мафията е обречена и това важи не само за господин Пеевски

Защо според Илиян Василев ситуацията в България – от кризата с боклука в София до войната между прокуратурата и съда – може да бъде наречена Операция "Тихи стъпки".

"Когато мафията се опитва да стане държава, краят ѝ е неизбежен"

"Мафията е обобщение на една голяма група от хора, които целят да реализират своите лични и колективни планове за благоденствие и сигурност за сметка на останалите. Това неизбежно ерозира най-голямата група – обществото, народа. Те трябва да плащат данъци, да спазват договорите, които държавата им налага. Те защитават своите интереси. И тук се появяват две линии – едната е малката група на егоистите, вратата на мафията, които реализират не само своята корист чрез корупция и контрабанда, тоест незаконни действия и нелегални преходи.

В един момент, когато тази мафия започне да проявява прекалено ясно своя егоизъм, и тук под "мафия" нямам предвид само героите от подземния свят, защото в прехода границата между "чистите" престъпници и онези, които работят в различни специални служби, не е случайна. Голяма част от подземния свят в момента, в който трябва да бъде разследван, се оказва, че са агенти или по някакъв начин свързани със службите. Пример е този митичен герой, бос на контрабандата, Паскал. Без съмнение свързан със службите. И когато тези хора станат прекалено алчни, данъкоплатците и институциите се възпротивяват.

Тогава идва изборът – дали държавата да остане място за споделяне на житейски и лични планове, или да се превърне в мафиотска структура. Винаги, когато се стигне до този избор, държавата е по-силна. Мафията е обречена. Това важи не само за господин Пеевски, като политически представител на тази коалиция.

Ако нещо стана ясно от последните събития около случая със софийския боклук, то е, че героите на ъндърграунда си имат политически представители. Сделката е ясна – фирмите на Пеевски искат двойно или тройно повече пари за работата, която вършат. А паралелно с това – не само Пеевски, но и Борисов трябва да му осигурят договорите. И понеже не контролират кметството в София, политически атакуват кмета. В един момент господин Борисов се обиди, че за пореден път губи битката, и се оттегли, а Пеевски потъна в мълчание."

Как гражданите да направят разлика между това, което вие наричате "оттегляне", и това, което господин Пеевски нарича "господин Борисов – спасител"?

"Тези приказки, този приказен свят, в който Бойко е "бащица", който решава всички проблеми, може би имат своето място в омагьосването на ядрото от привърженици на ГЕРБ. Но извън този тесен кръг нямат голямо разпространение. Защото хората трябва да са доста изключени, за да не направят връзка между това, което се случва.

Разглеждането на мярката за неотклонение на Коцев така внезапно е евтин спектакъл. Вчера депутатите на господин Борисов в правната комисия гласуваха законопроекта на ИТН, а днес господин Борисов казва: "Аз лично се обадих на Слави Трифонов". И законопроектът пада. Истината е, че няма процеси, няма движение, това е елементарно. Същото е и с боклука. Вижте какво прави Дани Митов, един от най-изпепелителните постове срещу кмета беше от него – че не си вършил работата, че търсил оправдания. А същевременно точно Митов трябваше да си свърши работата като министър на вътрешните работи и да разкрие кой е изгорил камионите. Свърши ли нещо – не!

Сега на сцената, дори на авансцената, Пеевски обира всички негативи, а Бойко е компромисният, гъвкавият, договороспособният. Но този тип поведение има срок на годност. И мисля, че поради тази причина той започна да хвърля пояси на кризисно реагиране."

"Тихите стъпки"

"Всичко, което Пеевски прави в публичната сфера, с което се занимават медиите, включително и ние сега, няма голямо значение, освен едно: да се задържи на фона, на който може да реализира важните сделки. В момента това, което определя политическите процеси в страната, са сделки, които могат да имат дългосрочни последствия както за тези, които ги задържат, така и за тези, които ще ги изпитат върху себе си. Една такава сделка е, примерно, продажбата на активите на "Лукойл". 

Друга, която върви в момента, е свързана с промени в Закона за защита на националната сигурност. Вчера, тихо и бързо – ето ги "тихите стъпки" – прокараха промени, с които си гарантират, че през ден могат да играят картата "национална сигурност". А тя винаги е непрозрачна, не е облечена в публична отчетност. И така могат да рекетират всеки купувач. Просто казват: "Ами да, няма смисъл да се обясняваме. Това е карта на националната сигурност. Точка"."

Политически покровители

"По същия начин вървят и други сделки и още по-крупната афера, свързана с решението на ЕС, за поетапен отказ от руския газ. И тук се появява "Турски поток", "Нефтохим", и "Лукойл". И тук се появява Борисов не като политик, а като посредник. Това са години, десетилетия, в които в България се роди един елит не само енергиен: енергийни министри, ръководители на дружества и т.н., но и политиците, които ги обслужват. И Борисов, и Пеевски са най-отгоре на тази пирамида.

Тези хора през цялото време са били политически покровители, обслужвали или улеснявали преноса и търговията с руски газ. А тази търговия в момента е критично важна за Путин. Когато гледам какво се развива на политическата сцена – събитията, които се оказват в медиите и които вълнуват българските слоеве, виждам, че това, което става в икономическо или бизнес измерение, реално определя какво става в държавата.

Разминаването е огромно. Хората изобщо не знаят за какво става дума. Медиите мълчат. И по тази причина, когато господин Борисов види, че ролята му е да успокоява, да анестезира публичните реакции с ходове наляво и надясно, точно тогава, когато настъпват важни моменти, в които му трябват спорни или чувствителни сделки от гледна точка на националната сигурност или българския интерес, той рязко усилва и ескалира театъра, в който играе.

Трябва да му се признае, той е много достоен ученик на този модел от Живково време, който дори надмина в много отношения. Защото, ако трябва да измерим користта, в която хора като Борисов, Пеевски и други действат – вижте елитите на ГЕРБ и ДПС – всички са милионери, но не са влезли в политиката като такива, станали са милионери по време на пребиваването си там.

Проблемът е, че създадоха една ценностна система, в която младите хора, и това е най-голямата трагедия, престанаха да вярват, че можеш да преуспееш с лични усилия, с упоритост, с труд. Вместо това от ГЕРБ и ДПС им предложиха друг "полезен" вариант, със сигурен и бърз резултат – да станат млади милионери. Това е пътят на послушанието, на големството. Няма значение дали имаш качества. Виждате какви са министрите. Ако си представим, че това е корпорация и те са мениджърите, при пазарни условия не могат по никакъв начин да докажат конкурентност, особено потребна. Това е голямата трагедия. И все повече хора намират достоверен този "полетен път"."

Катализаторът

"Катализаторът е около нас. Знаете ли, свикнали сме да чакаме голямо събитие, което да отприщи нова енергия за промяна, за нови партии и т.н., a всъщност основанията за промяна са всеки ден в малки неща. Примерно битката за кмета.

Бъдете сигурни, ако утре има избори за кмет в София, Терзиев ще има невероятна победа. Ще има мнозинство. По същия начин, ако Коцев бъде принуден да отиде на избори, пак ще спечели. Тоест, не трябва да мерим усещането си за промяна по събитията в телевизионните новини. Това няма да стане така. Това става с бавно и с тихо осъзнаване. За мен има два големи проблема, които трябва да се анализират: страхът и апатията."

Чуйте целия разговор в звуковия файл.