Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Съдържание на:

„Корсарят“, опера в три действия от Джузепе Верди

„Раздялата на Корадо и Медора“, картина от Чарлз Никълс
Снимка: Wikipedia

Либрето: Франческо Пиаве по едноименната поема на Джордж Байрон издадена през 1814 г.
Премиера: 25 октомври 1848 г. в Триест.

Действащите лица:
• Корадо, тенор
• Медора, сопран
• Гюлнара, сопран
• Сеид, баритон
• Джовани, бас
• Селим, Евнух, Роб, корсари, ханъми, слуги


Първо действие
Сцена 1
Тя се развива на гръцки остров, където са се установили корсарите. Корадо, техният водач, който е в изгнание оплаква сегашното си положение с една ефектна ария с финална стрета: Tutto parea sorridere. Той получава писмо, съдържащо информация за турския паша Сеид. Съобщението го убеждава да отплава със своите другари и той веднага събира войните си: Sì, di Corsari il fulmine.

Сцена 2
Домът на Медора
Медора е сама и се тревожи за Корадо. Тя пее красива, но зловеща ария; в която надделява усещането, че бъдещето не е добро – Non so le tetre immagini. Когато най-накрая пристига Корадо, двамата заедно с нежните любовни слова издават и тревогата за несигурното им бъдеще. Медора умолява Корадо да не тръгва, но накрая той заминава, за да се изправи срещу пашата.

Второ действие
Сцена 1
В харема на Сеид паша Гюлнара – любимата на пашата не е щастлива от живота в харема и мечтае за свобода и истинска любов – Vola talor dal carcere. Един евнух носи покана за празнична вечеря, за да бъде отбелязана победата в предстоящата битка с корсарите.

Сцена 2
В двореца на Сеид той и хората му отправят молитва за защита. Роб пита пашата дали може да бъде допуснат дервиш, който е избягал от корсарите. Сеид го приема и го разпитва. Изведнъж всички забелязват пламъци в морето: флотът на пашата гори. Дервишът смъква маскировката си и се оказва, че е Корадо. Корсарите му нахлуват в залата и започва ожесточена битка. В началото изглежда, че Корадо и хората му ще спечелят, но той прави фатална грешка. Виждайки, че харемът гори, решава да спаси Гюлнара и другите жени. Това дава време на пашата и хората му да се прегрупират. Корадо е арестуван и осъден на смърт. Напразно Гюлнара и жените от харема молят за пощада, тъй като е спасил живота им.

Трето действие
Сцена 1
В двореца си Сеид се наслаждава на победата си, но не е напълно удовлетворен: Cento leggiadre vergini „Стоте девойки девствени поискаха любовта ми“, казва той, но „сърцето ми бие само за Гюлнара“. Той се страхува, че тя е влюбена в Корадо. Изпраща да я доведа и когато тя влиза, я предизвиква, а тя му казва, че наистина изпитва чувства към корсаря. Сеид я заплашва, но тя е непреклонна.

Сцена 2
Корадо е в затвора и приема, че е обречен: Eccomi prigionero! Като подкупва пазача, Гюлнара влиза в килията и обещава да му помогне. Тя му подава нож, за да убие Сеид, но Корадо отхвърля предложението ѝ, позовавайки се на честта му като воин. Освен това той усеща дълбоките ѝ чувства към него и ѝ казва, че е влюбен в Медора. Гюлнара напуска, решена да убие Сеид.
В кратка интермедия отново се чува бурната музика, от прелюдията, която илюстрира действията на Гюлнара. Тя се връща и съобщава, че поема цялата вина за убийството на Пашата – Sul capo mio discenda, fiero Iddio. След като врагът им го няма, тя и Корадо решават да избягат заедно на острова на корсарите.

Сцена 3
На острова на корсарите Медора е убедена, че никога повече няма да види Корадо и е погълнала отрова – Voi tacete... io non oso. Корабът, на който са Гюлнара и Корадо, се появява в далечината и когато пристигат, Корадо и Медора се хвърлят в обятията си. Корадо ѝ обяснява как двамата с Гюлнара са се освободили от Сеид. Радостта им обаче не трае дълго, защото Медора умира. Корадо скача от скалата, тъй като не може да преживее смъртта на любимата си.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Залезът на боговете" в Брюксел – триумфален финал на Вагнеровата тетралогия в "Ла Моне"

С последната, четвърта част – "Залезът на боговете", завърши представянето на монументалната тетралогия "Пръстенът на нибелунга" на Рихард Вагнер в Кралския театър "Ла Моне" в Брюксел. Огромно начинание, започнало през ноември 2023 г. Продукцията ще остане в историята на операта и с факта, че тя бе реализирана сценично от двама режисьори...

публикувано на 16.02.25 в 08:05

Маскани звучи в Уексфорд

73 сезон на Оперния фестивал в Уексфорд, Ирландия се откри на 18 октомври 2024 г. със спектакъл на опера, определяна като "типично италианска" – "Маските" на Пиетро Маскани. В предаването ви предлагаме пълен запис от залата на Националния оперен театър в Уексфорд с участието на солисти и оркестъра на Уексфордския фестивал под диригентството на..

публикувано на 15.02.25 в 08:05

"Маските", опера в пролог и три действия от Пиетро Маскани

Музика: Пиетро Маскани Либрето: Луиджи Илика Премиера: 17 януари 1901 г. Пролог Актьорите и техният импресарио представят героите: • Бригела, пътуващ търговец; • д-р Грациано, юрист; • Коломбина, неговата прислужница (влюбена в Бригела); • Панталоне, богат жител; • дъщеря му Розаура (влюбена във Флориндо); • заекващия Тарталия; • капитан..

публикувано на 14.02.25 в 16:30

Жените в музиката

Три талантливи дами обединяват творческите си усилия, за да зарадват публиката с разнообразна програма. Надежда Цанова, Петромила Йакас и Вилиана Вълчева поставят музикален мост между България и Хърватска с концерт, озаглавен "Жените в музиката". "След първата професионална среща с Петромила решихме, че ще бъде интересно да се направи едно..

публикувано на 14.02.25 в 15:20

Програмата на Еврокласик ноктюрно от 16 до 28 февруари 2025 г.

16 февруари Изпълнения на ансамбъл La Venexiana с Габриеле Паломба – теорба и диригент. 3.00 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Di far semper gioire (Винаги да радва хората) из "Мадригали и канцонети", книга девета от 1651. 3.03 часа – Клаудио Монтеверди (1567-1643), Ohimè dov’è il mio ben (Уви, къде ми е доброто) из Седма книга с мадригали от..

публикувано на 14.02.25 в 09:18