Казват, че най-сигурният начин да се предпазиш от Covid-19 е въобще да не излизаш от къщи. Много по-интересен вариант на карантина е избрала известната израелска телевизионна журналистка с български корени Ошрат Котлер. Тя и нейният партньор са наели катамаран и от края на юни плават между гръцките острови. За последната седмица на своето пътуване Ошрат Котлер е наела къща на най-високото място на един от йонийските острови. Според нея оттам като на длан се виждат всички останали острови. Ето какво разказва тя за любовта си за плаване под ветрила, за най-новото си гръцко пътешествие и за това как се пази от Covid-19:
"Не си ни представяйте като милионери. Нашият катамаран е платноходка, а не суперлуксозна яхта. Преди 4 години завърших капитански курсове за управление на малотонажен плавателен съд. Дори много от интервютата за телевизията, където работех, се водеха на борда на платноходка. Заедно с човека, с когото живеем заедно, решихме нашата карантина да е плаване в Гърция. И преди бяхме пътешествали под ветрила край бреговете на Израел и много в Гърция. Решихме, че най-добре ще се предпазим от коронавируса, като се качим на катамаран. 2 месеца изкарахме далеч от всички – в морето. Наехме си в Пирея лодката. Докато плавахме сред Арго-Саронския архипелаг – край Атина, не срещнахме друг плавателен съд, дори рибарска лодка. В Гърция цареше строга карантина и сама не знам как ни пуснаха да отплавахме. Имахме всички нужни продукти за една седмица на борда. Въведохме режим на строги икономии, защото не знаехме къде ще ни позволят да акостираме.
Не се бяхме приготвили за такова пътуване. Миналата година снимахме документален филм за Спасението на българските евреи. Тогава си бях обещала, че ще наема къща в полите на някоя от високите български планини и месец ще покоряваме върхове. Но плановете ни не се сбъднаха. Започна Covid-19 с неговите изолации и условности.
През юни не можехме да дойдем в България и отпътувахме за Гърция. И в Израел сме членове на яхтклуб. Всеки път когато поискаме да сме в чужбина, но служебно заети, в почивните си дни се качваме на платноходката си и се чувстваме в чужбина. Когато наехме катамарана, в морето нямаше нито гръцки, нито чуждестранни моряци. Усещането беше съвсем сюрреалистично. Чувствахме се като Колумб. Откривахме острови, които изглеждаха необитаеми, просто жителите бяха под карантина и нищо не можехме да си купим от тях, не можехме да заредим вода и ток. Чак когато стигнахме Коринтския провлак, на 2-3 дни срещахме друга платноходка, с хора, също така обичащи екстримното. От една страна, е хубаво да си сам сред морския безкрай, но е страшно. Представяхме си какво би се случило с нас, ако попаднем в окото на буря или имаме технически проблем. Наоколо няма кой да ти помогне. Просто защото няма никой. Но всички мина по най-добрия начин. За мен това е най-незабравимото ми плаване. Когато достигнахме до Йонийските острови, гръцките туристи започнаха да се мяркат. Заедно с тях, чак тогава открихме туристическия сезон в Йонийско море. Чак тогава открих Гърция, каквато познавам – с хора, таверни, платноходки, рибарски лодки. Единствено, всички спазват изискванията на местните власти. С маски са. В таверните и в ресторантите не държаха да сме с маски, но в суперите – да. Спазвахме социалната дистанция. Ние от началото на плаването водим корабен дневник. В него разказвам какво се е случило през изминалия ден, включително каква температура сме си измерили 3 пъти на ден. На никое пристанище не провериха дневника, но той съществува. Държим да сме изрядни.
Катамаранът ни е като къща. Там падат всички условности, включително и маските.
По време на плаването край Йонийските острови вече имаше много яхтсмени, включително и български. Не знам дали като нас бяха си наели лодки, или бяха дошли със своите, но ги срещахме и на всяко пристанище. Някои бяха акостирали близо до нас и си общувахме. Питаха дали сме плавали в Черно море. Казахме, че се боим заради нрава му с внезапни бури. Те ни утешиха, че това са само легенди. Надяваме се да се решим и на черноморско плаване в бъдеще.
По време на това плаване завърших четвъртата си книга. Две от творбите ми са философски. Едната – е роман, към който има интерес българско издателство. Когато го преведат, ще имате повод за друг разговор с мен. Четвъртата ми книга разказва за плаване с катамаран. Не, не мислете, че е репортаж или пътепис за това плаване. По-голямата част е писана в Израел. По време на плаването и сега в Йонийската островна къща, довършвам и редактирам текста.
Нашето плаване е своеобразно бягство от мерките за коронавирус в Израел. Знаех, че не са ефективни. В същото време са разсипия за икономиката. Предстоят нови вълни на вируса. И сега безработните са над половин милион. Не искам да си представя следващото лято…"
Само два и половина месеца, след като с тържествена церемония и много гости от цялата страна беше официално открита първата и единствена по рода си частна природонаучна колекционерска сбирка у нас, наречена "Дивите животни на България", и биологът, ловецът, приятелят на животните и водещ на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев я посети в Батак...
Журналистката Златина Димитрова създава блога "Лицата на махалата", за да разкаже историите на хората, сред които живее, и да пресъздаде духа на района около "Пиротска" и Женския пазар. "Харесва ми, че дефиницията на махала обхваща мястото, хората и клюките, и раздумките. Районът, на който е посветен блогът, пасва много на това – казва Златина..
Информационната кампания "Нощ на прилепите" се провежда ежегодно от 1997 г. насам в повече от 30 държави по света, винаги в последния уикенд на август. Тази година събитието в София ще се състои на 30 август от 17:00 часа на главната алея в Борисовата градина. Организатор е фондация Bat World Bulgaria , която е част от международната..
Община Кнежа и Народно читалище "Борба 1896" представят "Джаз в парка" на 28 и 29 август от 18:30 часа. Входът е свободен. Повече за събитието, част от панаирните дни на град Кнежа, слушаме от редактора Ани Маринова, която разговаря с Искра Цанкова – секретар на Народното читалище и артдиректор на музикалния фестивал. Слушайте!
Веселин Истатков е магистър оптометрист, който в последните години е посветил професионалния си път на това хората да виждат по-добре. Тази мисия е и семейна традиция. Интересът към човешкото зрение наследява от майка си, оптик, която го вдъхновява да продължи пътя ѝ. Днес обаче тази професия е изправена пред сериозно предизвикателство...
Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" откри в Бургас първия си филиал извън столицата. Приемът на първите..
В рубриката "Разговорът" поставяме акцент върху реакцията на жителите на каварненското село Камен бряг и институционалния отговор след опитите за..
Веселин Истатков е магистър оптометрист, който в последните години е посветил професионалния си път на това хората да виждат по-добре. Тази мисия е и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg