Ингмар, хората, които познаваш, трябва да са чудовища

На 8 октомври 1978 се появява готовият филм „Есенна соната“. Фокусиран върху процеса на изясняване на вината, литературният сценарий на филма, който след това има самостоятелна съдба на многобройни театрални и аудиосцени, навлиза в камерния свят на героите с огромна енергия за изследване на конфликта.

Една майка и две дъщери са в светлината на прожекторите. През една емоционална нощ отварят отново раните от миналото. „Есенната соната“ се врязва толкова психологически дълбоко в жената, че дори и тя да поиска да се отдръпне, силата на проницателността се запазва. Всички ние сме дъщеря на някоя майка, независимо дали сме любими или изоставени, разглезени или тормозени. Когато е избирал актрисите за главните роли в своя филм, Ингмар Бергман е знаел предварително, че и двете звезди на филма, Лив Улман и Ингрид Бергман, имат както дъщери, така и блестящи кариери. И двете преминават през част от живота си, без да видят дъщерите си по различни причини. „Успехът в някаква професия и опитите да напишеш книга не компенсират вътрешните недостатъци, толкова очевидни, колкото моите“, пише самата Лив Улман. По-късно режисьорът споделя, че когато замислил „Есенна соната“, той нямал други варианти за кастинг на двете главни роли. Не казал защо, нито пък трябвало.

„Ингмар, хората, които познаваш, трябва да са чудовища“ – са думите, с които Ингрид Бергман реагира на сценария.

Българската аудиопродукция на „Есенна соната“ се роди благодарение на превода на Васа Ганчева, радиоверсията и режисурата на Милена Кубарелова, участието на Десислава Спасова, Рут Рафаилова, Богдан Глишев, Мая Бабурска, Валентин Воскресенски, Ивайло Минчев и Васил Димитров и изпълнението на пиано на проф. Албена Димова.