Студентите от класа на проф. Ивайло Христов от 19.30 часа тази вечер (1 октомври) на Камерна сцена в НАТФИЗ ще преобърнат представите на зрителите за любовта. Така, както го прави и Ерик-Еманюел Шмит в романа си „Отровата на любовта“. Режисьор на едноименната адаптация е Мартин Киселов.
Мултимедийният спектакъл му проследява последната учебна година на четири ученички, които се сблъскват с познатото чувство под различни форми. В постановката се появява и момче, което идва само за да обърне всичко надолу с главата.
„Всъщност в нея се открива, че в любовта има страшно много горчилка и страшно много парадоксално и противоречиво нещо, което човек, за да порасне, трябва да мине през него. Така че тя един вид е пиеса за порастването, но освен това и за отиване отвъд клишетата за любовта, които всеки, който е обичал повече от два дни знае, че трябва да преодолее“, каза във „Време и половина“ режисьорът Мартин Киселов.
Според него любовта е от онези вечни теми, които непрекъснато дъвчем, но рядко разглеждаме надълбоко и насериозно. Представлението, както и самият роман на Шмит, който по думи на Мартин Киселов е един от най-големите майстори на словото в днешно време, се опитват да направят именно това – да навлезнат надълбоко в любовта, но чрез известна доза хумор.
Мартин Киселов вярва, че социалната функция на театъра е да разглежда темите в дълбочина и да замисля зрителя. Дори и да не доведе до промяна, важното е да повдигне въпроси. Той е на мнение, че в живия контакт, който театърът ни дава, ние имаме реален шанс да провокираме мисълта си и с уважение да се отнесем към различната гледна точка. Хуморът е задължителен, но забавлението трябва да има предел.
„Съвременната ни култура накланя баланса към лесното“, смята Киселов, затова и социалните мрежи водят до когнитивен дисонас. „Отровата на любовта“ изследва и този проблем. Голяма част от комуникацията в постановката преминава под формата на чатове.
„Комуникацията, която трябва да се случи в едно общество, вече няма начин да стане лично. Народът принципно е изнесъл комуникацията си в интернет“, твърди театралният режисьор. И допълва:
„В театъра няма начин да продължаваме да се държим сякаш разговорите ни стават само в реалистични физически пространства. Това е промяна, която върви от доста десетилетия насам и в България включително имаме много изразени добри режисьори, работещи в тази посока.“
За Мартин Киселов обаче „преходът от това да разказваме за същество, съществуващо само във физическия свят към това да разказваме за същество, съществуващо във виртуален и физически свят, в т.нар. смесена реалност“, липсва. Той смята, че вече е немислимо театърът да не се занимава с виртуалното и неговите ефекти върху реалното, защото това би означавало „отказ да разказваме за света, в който живеем“.
Киселов изследва именно това в докторантурата си, която следва в НАТФИЗ, където и преподава. Той е завършил журналистика в СУ, европейски науки в университета Карнеги Мелън в Питсбърг, САЩ, а накрая и филмова и телевизионна режисура в Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Сега работи като драматургичен консултант, пише сценарии и поставя в театъра. Отказва да прави само едно нещо, тъй като има много интереси.
Режисьорът твърди, че ние сами си правим влюбването и изграждаме реалността си върху него. По същия начин работи и виртуалният свят, който, макар да е невидим за нас, оказва сериозен ефект върху съзнанието ни и начина ни на живот.
Този паралел между реалното и виртуално, между любовта и последиците от нея можете да видите в премиерния мултимедиен спектакъл „Отровата на любовта“, който ще се играе и утре (2 октомври). Отново в НАТФИЗ и отново от 19.30 часа. В звуковия файл пък можете да чуете още от Мартин Киселов.
Неда Соколовска изследва влиянието на социалните мрежи върху съвременния човек в новия си документален спектакъл "Инфлуенсъри". Режисьорката определя спектакъла като забавен и сериозен експеримент, в който зрителите ще се докоснат до реални истории и необятните дълбини на интернет пространството. "Спектакълът предлага някои от най-забавните и..
"Силуети в Япония" е дебютният сборник с разкази на Александър Димитров. Той е вдъхновен от шестгодишния престой на автора в Осака. В книгата си той преплита реални измислени герои и събития. Авторът е повлиян от режисьора Сатоши Кон и писателя Рю Мураками. Във всеки един от деветте разказа действието се развива в различни японски градове. В тях..
Sofia Short Fest е първият фестивал в София, посветен изцяло на късометражното кино. Основателят на форума Юлиян Спасов коментира за "Артефир“, че София има нужда от подобна проява, защото няма време да се гледат дълги истории, кратките са навсякъде и се случват непрекъснато. В късометражното кино ври и кипи, произвеждат се много филми и те остават..
Един от емблематичните бургазлии – поетът, драматургът и жива легенда на съвременната българска култура – Недялко Йорданов отпразнува своя 85-и рожден ден в началото на тази година. Той ще отбележи юбилея си на бургаска сцена с нова, вълнуваща пиеса, която събира любими български актьори и носи духа на онова поколение, което не се отказва от спомените..
"Магии от Глина – Традиции в българската керамика" е заглавието на изложбата, която се открива тази вечер в "Арт Галери 158".Над 90 участници от различни възрасти са се включили в проекта, провел се в периода февруари – април тази година. Над 250 уникални керамични произведения, вдъхновени от Троянската, Търновската и Бусинската керамична традиция..
Знаете ли, че ако успеем да съберем слънчевата енергия, която попада върху земната повърхност за 20 минути, то тя ще бъде достатъчна, за да задоволи..
Антидемократичната пропаганда в медиите онлайн и конвенционалните медии. Как и защо, според проучването на Фондация за социални и хуманитарни..
В днешното издание на "Говорят зелените новатори на България" ви представяме двама вдъхновяващи предприемачи – Владимир Гечев и Велин Николаев, основатели..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg