Студентите от класа на проф. Ивайло Христов от 19.30 часа тази вечер (1 октомври) на Камерна сцена в НАТФИЗ ще преобърнат представите на зрителите за любовта. Така, както го прави и Ерик-Еманюел Шмит в романа си „Отровата на любовта“. Режисьор на едноименната адаптация е Мартин Киселов.
Мултимедийният спектакъл му проследява последната учебна година на четири ученички, които се сблъскват с познатото чувство под различни форми. В постановката се появява и момче, което идва само за да обърне всичко надолу с главата.
„Всъщност в нея се открива, че в любовта има страшно много горчилка и страшно много парадоксално и противоречиво нещо, което човек, за да порасне, трябва да мине през него. Така че тя един вид е пиеса за порастването, но освен това и за отиване отвъд клишетата за любовта, които всеки, който е обичал повече от два дни знае, че трябва да преодолее“, каза във „Време и половина“ режисьорът Мартин Киселов.
Според него любовта е от онези вечни теми, които непрекъснато дъвчем, но рядко разглеждаме надълбоко и насериозно. Представлението, както и самият роман на Шмит, който по думи на Мартин Киселов е един от най-големите майстори на словото в днешно време, се опитват да направят именно това – да навлезнат надълбоко в любовта, но чрез известна доза хумор.
Мартин Киселов вярва, че социалната функция на театъра е да разглежда темите в дълбочина и да замисля зрителя. Дори и да не доведе до промяна, важното е да повдигне въпроси. Той е на мнение, че в живия контакт, който театърът ни дава, ние имаме реален шанс да провокираме мисълта си и с уважение да се отнесем към различната гледна точка. Хуморът е задължителен, но забавлението трябва да има предел.
„Съвременната ни култура накланя баланса към лесното“, смята Киселов, затова и социалните мрежи водят до когнитивен дисонас. „Отровата на любовта“ изследва и този проблем. Голяма част от комуникацията в постановката преминава под формата на чатове.
„Комуникацията, която трябва да се случи в едно общество, вече няма начин да стане лично. Народът принципно е изнесъл комуникацията си в интернет“, твърди театралният режисьор. И допълва:
„В театъра няма начин да продължаваме да се държим сякаш разговорите ни стават само в реалистични физически пространства. Това е промяна, която върви от доста десетилетия насам и в България включително имаме много изразени добри режисьори, работещи в тази посока.“
За Мартин Киселов обаче „преходът от това да разказваме за същество, съществуващо само във физическия свят към това да разказваме за същество, съществуващо във виртуален и физически свят, в т.нар. смесена реалност“, липсва. Той смята, че вече е немислимо театърът да не се занимава с виртуалното и неговите ефекти върху реалното, защото това би означавало „отказ да разказваме за света, в който живеем“.
Киселов изследва именно това в докторантурата си, която следва в НАТФИЗ, където и преподава. Той е завършил журналистика в СУ, европейски науки в университета Карнеги Мелън в Питсбърг, САЩ, а накрая и филмова и телевизионна режисура в Калифорнийския университет в Лос Анжелис. Сега работи като драматургичен консултант, пише сценарии и поставя в театъра. Отказва да прави само едно нещо, тъй като има много интереси.
Режисьорът твърди, че ние сами си правим влюбването и изграждаме реалността си върху него. По същия начин работи и виртуалният свят, който, макар да е невидим за нас, оказва сериозен ефект върху съзнанието ни и начина ни на живот.
Този паралел между реалното и виртуално, между любовта и последиците от нея можете да видите в премиерния мултимедиен спектакъл „Отровата на любовта“, който ще се играе и утре (2 октомври). Отново в НАТФИЗ и отново от 19.30 часа. В звуковия файл пък можете да чуете още от Мартин Киселов.
"Мократа риба. Първият случай на Гереон Рат", романът на Фолкер Кучер, който става основа на сериала "Берлински Вавилон", излезе на български в превод на Алеко Дянков. "Мократа риба" показва Берлин от 1929 г. – град на контрасти, където се сблъскват хедонизмът и авангардът с бедността, социалното недоволство и разделение, и травмите от..
Националното училище по танцови изкуства ще отбележи 20 години специалност "Модерен танц" със спектакъл на 26 февруари в зала 2 на НДК "Азарян" от 19 ч. Повече за танцовото представление, в което участие ще вземат всички ученици от специалност "Модерен танц", в "Артефир" разказва Константина Ханджиева . Ръководителят на..
Балет "Арабеск" ще зарадва публиката с новия си танцов спектакъл "Алиса в страната на чудесата" на 21 февруари от 19.00 ч. и 1 март от 17.00 ч. на сцената на Националния музикален театър "Стефан Македонски". Сценичната интерпретация и хореографският прочит на шедьовъра на Луис Карол са дело на Анна Пампулова, с помощта на драматургичната..
"Детски шедьоври от велики писатели" е популярната книжна поредица, в която илюстрациите и литературата си партнират. Малко известните текстове на известни писатели за деца се съчетават с рисунките на талантливи български художници. Сред авторите в поредицата сега се добавя още едно име – Хулио Кортасар и неговата "Историята на мечока", преведена от..
Поглед "Към звездите" отправяме с актьора Мариус Донкин преди откриването на XV Международен театрален фестивал за монодрама на сцената на Сити Марк Арт Център. Донкин, създател, двигател и дух на този фестивал, разказва за неговото начало и за промените във формата през годините. "Времето, в което живеем, е променило междучовешките,..
Поглед "Към звездите" отправяме с актьора Мариус Донкин преди откриването на XV Международен театрален фестивал за монодрама на сцената на Сити Марк Арт..
Кога политиците се вглеждат в критичните към тях медии и започват да ги посочват, гонят от пресконференции, хулят и пишат закони срещу тях, коментира в..
"Детски шедьоври от велики писатели" е популярната книжна поредица, в която илюстрациите и литературата си партнират. Малко известните текстове на известни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg