Различията и как говорим на децата си за тях

Преди дни се навършиха 12 години от смъртта на Михаил Стоянов – 25-годишен младеж, студент по медицина. Ако сте забравили, той беше убит, защото убиецът преценил по вида му, че е гей. Случката в пловдивската Градска градина отпреди десетина дни ни накара да си спомним и за това момче, което днес може би щеше да бъде добър лекар, който спасява човешки животи. И тогава, и днес се питам защо различията правят от някои хора мразещи същества или убийци; защо не събуждат любопитство, което да ги прави отворени към света и приемащи го в цялата му пъстрота. Питам се и защо допускаме децата ни да растат в такъв свят. "Различията и как говорим на децата си за тях" – това е темата в последното издание на „Познати и непознати“. 

В разговора се включват Симеон Василев – съосновател и съпредседател на Фондация „Глас“; Елисавета Таракджи – социален педагог и психолог от Сдружението за споделено учене ЕЛА, както и Дилиян Манолов – психолог от Пловдив, станал случаен свидетел на инцидента.

Защо се стигна до случая в Градската градина на Пловдив; какво ние, възрастните, правим (или не), за да могат децата да приемат различията, независимо на какъв принцип са обособени те – за всичко това пръв в разговора се включи Симеон Василев.

За децата и агресията, породена от някакъв вид различие – етническо, физическо, ментално, сексуално; за моделите поведение, които се налагат и възприемат в семейството – с това продължава разговорът с Елисавета Таракджи, която запознава и с третата фаза на Националната програма за преодоляване на насилието, по която работи Сдружението за споделено учене „ЕЛА“.

„Бях в Градската градина, накрая на маршрута на ЛГБТ активистите и вандалчетата“ – така млад психолог от Пловдив започва своя пост в социалните мрежи. И се обръща към един от специалистите, нарекли проявата на побойниците „нормална за възрастта им“ със следните дръзки думи: „Колега, пий си хапчетата и чети научна литература, а не психологически бози от 50-те години на миналия век“. 

Младият психолог се оказва един от българските младежки активисти в ООН Дилиян Манолов, който е и част от няколко групи на „различни“ хора – на незрящите, на хората, преодолели онкозаболяване, и не на последно място, част от младите и надеждни пловдивски поети. 

Чуйте разговора с него.