Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

От реч на омразата до действие от омраза

Синагогата в Хамбург, пред която на 4 октомври мъж нападна еврейски студенти
Снимка: ЕПА/БГНЕС

След по-малко от месец се навършват 82 години от Кристалната нощ в Германия. От много години насам фашизоидни екстремисти използват еврейските празници, за да нападат хора и места, свързани с еврейската общност. Миналата седмица еврейската общност от цял свят отбеляза своя празник Сукот. Една от традициите по време на празника е била стопаните да правят колиба (сука) пред дома си и да сервират вътре нещо за хапване и пийване. Всеки минаващ е могъл да влезе, да седне и да се почерпи със стопаните. Не е сигурно дали още се спазва тази традиция, но духът ѝ се е запазил – да се благодари на Бог за даденото, като се сподели трапезата с всички. 

И точно на този ден, по време на тазгодишния празник, крайно десен екстремист нападна и рани тежко студенти, излизащи от синагогата в Хамбург. Това – в центъра на обединена Европа. У нас пък по стените на подлези и сгради продължават да се набиват в очи свастики със заплашителни надписи срещу нашите сънародници от еврейски и ромски произход. 

Юлия Дандолова – изпълнителен директор на ОЕБ Шалом и Орхан Тахир – юрист, политолог и ромски активист, търсят отговор на въпросите защо зачестяват случаите на антисемитизъм, ксенофобия и расизъм и колко голям е данък „конформизъм“ в обществата на обединена Европа; как от речта на омразата се стига до действията от омраза – чуйте разговора в предаването „Познати и непознати“.


Защо във Великобритания и Белгия ксенофобията, расизмът и антисемитизмът не са така ярко изразени, както в България; защо наши институции и политици реагират на подобни прояви неадекватно и защо един юрист, политолог и ромски активист предпочита да бъде представян като гражданин, избрал да живее в Белгия – за всичко това разказва Орхан Тахир.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42