Д-р Стамен Григоров е роден в село Студен извор, Трънско, през 1878 година. Завършва гимназия в София. Следва „Естествени науки“ в Монпелие, а след това докторантура по медицина в Женевския университет. Там става асистент на професора по бактериология Леон Масол. Той оценява ерудицията на младия българин и го насочва в научните му занимания, осигурява му достъп до модерни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка от България.
През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Първоначално описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен „Лактобацилус булгарикус“, в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“. Публикацията в престижното швейцарско медицинско списание „Ревю Медикал дьо ла Сюис Романд“ заслужено предизвиква интереса на целия световен научен елит. Д-р Стамен Григоров докладва своите резултати в Пастьоровия инстетут по микробиология в Париж. Ръководството на института възлага на руския учен Иля Мечников – бъдещ лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина, да потвърди докладваните данни. Мечников потвърждава резултатите на д-р Григоров и въз основа на тях изгражда своята теория за стареенето.
На д-р Стамен Григоров са предложени редица престижни постове – професор в Женевския университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло и други. Той отказва и в края на 1905 г. се връща в България. Започва работа като околийски лекар и управител на болницата в Трън – днес тя носи неговото име. След завръщането си, започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. Негова статия по темата излиза през 1906 г. в парижкото списание „Прес Медикал“.
През Балканската война заминава на фронта, където е военен лекар. В края на войната е демобилизиран и се завръща към предишната си работа в Трън. По време на Междусъюзническата война в битката на Калиманско поле е ранен брат му Христо. Въпреки усилията на Стамен брат му почива от раните си на 32 години. През Първата световна война д-р Григоров отново е военен лекар на фронта. В Петричко се бори с избухналата епидемия от холера. Награден е с орден За храброст“ и златен медал „Червен кръст“.
В периода 1922–1924 г. изпробва противотуберкулозната си ваксина в клиниката на проф. Парашкев Стоянов (Александровска болница, София). Работи в Търново, Горна Оряховица Провадия, Варна. След 1935 г. в Италия продължава изследванията си върху туберколозата. Завръща се в България през 1944 година, а работата му в Италия е продължена от сина му д-р Александър Григоров. Почива на 27 октомври 1945 г. в София.
В центъра на с. Студен извор в реставрирана къща е създаден Музей на киселото мляко. Родната къща на д-р Стамен Григоров се намира в началото на селото в близост до музея.
Как се опазва бактерията на киселото мляко, има ли сега по-голям интерес за закупуване от чужди фирми на ноу-хау, технологии и закваски на българско кисело мляко? Как се съхранява и поддържа "Лактобацилус булгарикус"?
Проф. д-р Жечко Димитров – ръководител на Лаборатория към Центъра за научноизследователска и развойна дейност на държавното дружество, което съхранява и търгува с "Лактобацилус булгарикус", разказа в "Нашият ден":
"Опитваме се да продължаваме делото на д-р Стамен Григоров. В нашия научен център за изследване на млечнокиселите бактерии функционират 7 лаборатории с различна насоченост на изследванията. Една от тези лаборатории представлява нашата колекция от микроорганизми, в която се съхраняват над 1700 различни щама млечнокисели бактерии, принадлежащи на различни бактериални видове. Най-много са щамовете, принадлежащи на бактериалния вид "Лактобацилус булгарикус" – около 800 различни щама."
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..
През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..
С наближаването на пика на грипната вълна в края на януари, все повече пациенти се обръщат към личните си лекари със симптоми на респираторни заболявания. Според д-р Гергана Николова, ситуацията в кабинета ѝ е показателна за сезона – наблюдава се увеличение на пациенти с оплаквания като висока температура, кашлица и главоболие. "Типично за този период..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е дълбоко вкоренена в българската народна култура. За нея разказва Милка Петрова в запис от 4 януари 1990 г., съхранен в Златния фонд на БНР. Слушайте!
В рубриката "Времето на редактора" на Бабинден, разговаряхме с Надежда Янкова , докторант в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Нейният дисертационен труд е фокусиран върху дулите – професионалистки, които подкрепят жените по време на раждане. В ефира на "Нашият ден" тя разказа за изследването си, което разглежда трансформацията на..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
В рубриката "Епизоди от живота" разказваме истории, които ни напомнят за силата на човешкия дух и самоотвержената обич. Днес ще ви представим разказа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
