Културата на натиска и натискът върху културата. Какво означават тези понятия?
Когато журналистиката заговори за „култура на натиска“, тя има предвид въздействието на всички центрове на влияние върху медийното съдържание – политически лица, икономически субекти, рекламодатели, държавни и общински институции, но също така и авторцензурата и самоограниченията, които самите медии си налагат.
Какво говори обаче „културата на натиска“, когато става дума за самата култура? Кои са устойчивите тенденции на влияние, които царуват над нея?
В дни, или по-точно – в месеци на пандемия, в които културата е под карантина, можем ли да говорим за натиск върху нея? Или това са проекциите на човешкото съзнание, което иска да превърне общия проблем в посегателство към самия него?
Ако обаче осезателното усещане за нещо принудително съществува, от кого идва то? Коя е силата, насочена перпендикулярно не просто на повърхността, а към сърцевината на културата, която ѝ въздейства и ѝ поставя условия?
Смисълът на голямото изкуство, според журналиста Георги Тошев, е да си поставяш цели, надхвърлящи ограниченията на настоящето, в което живеем.
За тези цели и за категоричността в свободата да се заявяваш на сцената на изкуството, за културата в условия и за работата по време на световна пандемия в „Какво се случва“ говорят кинорежисьорът Стефан Командарев, директорът на Театър 199, който за момента е със затворени врати, Анна Монова, Роберт Янакиев, директор на Общинския театър „Възраждане“, който е с отворени врати, но на 30 %, и Георги Тошев, който е на турне из страната с филма и книгата си, посветени на Георги Парцалев – „Рицарят на смеха“ и „Хамлет от град Левски“.
Представлението "Ако аз, Ако ти " говори за важните неща, изказани с усмивка. Историята е за развод с всичко необходимо – скандали, обвинения и нещо неизказано. Дали неизминатите пътища един към друг не минават през погрешната му представа за това какъв трябва да е мъжът, или през нейната представа каква трябва да е жената? Дали раздялата е..
Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови игри на цветове и форми. В платната се долавя малко носталгия, много свобода, трепет и вълнение. Ще се доловят както ефирните, условно загатнати морски пейзажи, така и чистите цветни композиции на..
Липса на експерименталност в новите български филми, част от 43-тата “Златна роза”, отчитат кинокритиците Геновева Димитрова и Людмила Дякова. Въпреки усещането за отсъствие на полет и ясно заявен глас, те виждат в програмата и филми, които променят. Такива са например “Стадото” на Милко Лазаров, както и късометражните “Eraserhead в плетена торба за..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните условия, които правят възможно обявяването на независимостта през 1908 г.. Две са събитията и процесите, които са важни – Младотурската революция в Османската империя от 1908 г. и формирането на два..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна усетиха това, защото в ума на всеки се зароди по една малка революция, след като преживя на екрана новия филм на Стефан Командарев "Made in EU". Филмът, който разказва за Ива – шивачката,..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните..
Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg