Когато през 1844-а и 1845-а година Достоевски работи върху първия си роман „Бедни хора“, той толкова е съсредоточен върху възможността с написването и публикуването на един роман да се измъкне от финансовите притеснения, че споделя в писмо: „Ако това не стане, ще се обеся“. „Бедни хора“ има голям успех.
Десетилетия по-късно „Сънят на чичо“, въпреки че е написан след петгодишно изгнание в Сибир, паралелно с поредица мрачни произведения, се отличава по тон. Основната история проследява отчаяната борба на провинциално семейство да се измъкне от финансови притеснения и да подобри позицията си в обществото чрез брак на дъщерята със завърнал се след дълго отсъствие застарял богат аристократ и има вкус на фарс.
Режисьорското решение на Кръстьо Бойковски от 1962 година се базира на тази интерпретация на историята и както с избора на прекрасния актьорски състав, така и с цялостното музикално-ритмично решение помага на задълбочаването на комедията и фарса.
„Сънят на чичо“ на Кръстьо Бойковски ни напомня за коментара на Херман Хесе, който докато се наслаждава на романите на Достоевски, заявява, че да го четеш е сякаш „да надзърнеш в бъркотията“.
Създадена стотина години след написването на романа, продукцията „Сънят на чичо“ на Радиотеатъра е среща и с незабравими гласове, правили радиото в България през 60-те години.
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Георги Пенков-Джони не прилича на нищо друго в българската култура и същевременно е направил толкова много за нея, че е трудно делата му да бъдат обхванати. "През 1960 Рангел Вълчанов реши да направи един филм – без хонорари и без пари, с лента, останала от продукции, и по сценарий на Иван Стоянович. На мен ми дадоха една Награ и станах..
На 21 април 2024 г. Радиотеатърът излъчва премиерата на радиопиесата на Петър Маринков "Последната нощ". Написан специално за радио, драматургичният текст на известния наш писател и драматург поставя наболели и горчиви въпроси, пред които се изправяме всеки ден и на които ни е трудно да намерим отговор. Например: Как да не сме сами в..
На 19 август 2024 г. приключи кампанията за набиране на кандидатури за училищни директори в България. С общо 481 свободни места в страната , въпросът дали..
В очакване на един от най-любимите и вълнуващи кинофестивали у нас, посветен на литературата в киното, в "Нашият ден" разговаряме с Александра..
В киносалоните в България рядко се разпространяват филми от Европа и Азия. В предаването "Какво се случва“ Светлана Дамянова от София филм фест и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg