Депутатите от правната комисия дадоха зелена светлина на промяна в закона, с която се премахва фигурата на вечния длъжник. И управляващите, и опозиция гласуваха единодушно за въвеждане на 10-годишна давност на задълженията на физическите лица. Давността обаче няма да се прилага в определени случаи.
"С последните поправки, приети от Правна комисия днес, слагаме край на „вечния длъжник“ – този, който с десетилетия изплаща, но не може да погаси задълженията към своите кредитори." Това заяви зам.-председателят на Правна комисия в Парламента и народен представител от НФСБ Христиан Митев.
Депутатите одобриха поправка, според която се предвижда въвеждането на 10-годишна абсолютна давност за събиране на парични задължения от физически лица.
Давността не се отнася за еднолични търговци, както и за търговски, и граждански дружества, а само за физически лица. Тази давност няма да се прилага за: задължения за издръжка, задължения за трудови възнаграждения, за обезщетения по Кодекса на труда, за непозволено увреждане и за неоснователно забогатяване.
„Чл. 112: С изтичането на десетгодишна давност, се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването и, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено – гласи поправката.
Правна комисия прие, че: „за заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от деня на образуването му, а когато такова не е образувано – от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането“.
Още през май инициаторите – народните представители от ВМРО и НФСБ, подчертаха, че България и Хърватска са единствените държави в ЕС, в които няма предвидена законова защита на физическите лица при неплатежоспособност.
Законът е навременен и необходим с оглед на икономическата криза, настъпила вследствие на пандемията, коментира Христиан Митев.
Предстои първото национално проучване за психичното здраве на майките в България . Инициативата е подкрепена от водещи организации, психолози и други специалисти. Намерението на създателите на проекта е да се включат поне 1000 жени. Темата остава силно стигматизирана, а данните са изключително нужни за създаване на по-добри политики и услуги в..
Защо и как се променят медийните, политическите и гражданските разкази за войните, които се водят в Близкия изток и в Украйна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Иво Инджев , журналист. "Големият въпрос в тази размяна на удари в момента между Иран и Израел е кога ще се пречупи режимът в Техеран и дали ще предпочете да продължава..
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката, коментират в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Александър Детев, Георги Донков, двама от журналистите, напуснали "Дарик" преди няколко месеца, които вече имат свой подкаст . Защо си тръгнаха от..
В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси. Петър Иванов, Варна: Издадено ми е наказателно постановление от КАТ за причинено пътно-транспортно произшествие (ПТП) с парична глоба и 4 месеца лишаване от право на управление на МПС. Какъв е редът за обжалване на наказателното..
В рамките на рубриката "Темата на деня" актрисата Касиел Ноа Ашер повдигна болезнени, но нужни въпроси за състоянието на културата у нас и ролята на театъра като начин за преживяване и осмисляне на трагедиите на живота. В предаването "Нашият ден" тя сподели своята позиция с характерната си откровеност и страст. "Ще ми се да не сме безволеви..
Балет "Арабеск" ще открие петото издание на Софийския фестивал на музикалния театър с новия си спектакъл "BarrocoLife/Съвършенното несъвършенство"...
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката,..
В с. Лилково, община Родопи, започва фестивалът на българската легенда "Самодивско сборище". Събитието е насочено към опазване на нематериалното културно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg