Този проект представя поредица от български поети, родени през 40-те и 50-те години на ХХ век. Основна част от живота и творчеството им премина по времето на тоталитаризма. Имената на някои от тях бяха забелязани от тогавашната литературна критика и от четящата публика, а други – не. Трябва да се отбележи, че в групата на поетите, родени през 40-те години само неколцина бяха онези, които се поддадоха на соцреалистическия оптимизъм и влязоха с партийните автори, възхваляващи социалистическото строителство, АЕЦ, Кремиковци, Партията и др. п. Тези поети не влизат в нашата подборка.
Авторите, които представяме тук, са лирици с топли или тревожни гласове, таланти, неопетнени от фалша и лицемерието на развития социализъм. Казваме това, защото предходното поколение бе наречено Априлско. От поетите в нашата подборка не се получи Юлско поколение. Още в началото на техните изяви партийната литературна критика ги определи като тихи поети. Тази емблема тогава беше със знак минус, но погледнато от днешна позиция, можем да забележим, че в това определение има доза истина – т.нар. тихи поети се отличаваха от гръмките и възторжени викове на редица свои предшественици, служители на Партията. Поетите от нашата поредица са високо талантливи и дори в едно оцветено в червено време те търсеха и намериха своите единствени гласове, помнеха уроците на Далчев и не отстъпиха от поезията. Въпреки тежкото наследство, което преживяваха, творчеството на тези автори по същество е защита на живота. Хуманизмът и младата романтика бяха тяхна същност. Тази плеяда от таланти изрази силно и своеобразно своето несъгласие, а понякога и бунт срещу порядките и живота в тоталитарното общество.
В зависимост от натюрела си всеки от тях написа книги и стихове, отразяващи истината за живота и света, възхита от природата и създаде чрез своята ярка и запомняща се образност изключителни метафори на битието. Тези творци обогатиха българската поезия с широка гама от теми. Почти у всички се забелязва една искрена автобиографичност, която обогатява и слага различни акценти в творчеството им. Нежност и тъга, драматизъм и светлина струят от тези стихове. Много от тях са посветени на природата, майката, детството, на безпросветния провинциален живот, безмисленото и безцелно живеене и др. Участта на обикновения, самотния човек е намерила своя запомнящ се образ. Лирическият герой най-често е търсещият, духовният човек, загърбил скучното битие, устремен към истината. Истината и свободата са основни жалони за поетите. Разривът между тях и грубата реалност извикват тъга и носталгия, бунт и отрицание на фалша. Разминаването между мечти, желания, стремежи и действителност носят на авторите огромни разочарования и скептицизъм. Това е един разноцветен букет от гласове и от различни реакции на битието. Това е и една предметна поезия на автори, стъпили върху българската земя и преживяващи българската си съдба. Ще се срещнем наред с лаконичната и широка метафоричност, и с магичността на суровото. Поетите владеят и си служат с изключителна точност както с класическия, така и със свободния стих. Без героични жестикулации – всичко заобикалящо може да бъде повод за поезия. Философското начало е характерно за тези автори, любовта винаги присъства тук – и като тема, и като същност. Би трябвало да добавим – от тази високо талантлива група автори в нашата поезия темата за отчуждението, не само на човек от човека, но и на човека от природата – тя у много от тях е една същностна защита на живота и битието.
Рада Александрова
Камила Грудова (Camilla Grudova) е канадска писателка, която дълго време не може да си позволи свой мобилен телефон, а баба ѝ се е препитавала като шивачка в Париж. Първата машина, която Камила е имала в дома си била шевна, компютър получава едва като тийнейджърка и вероятно с негова помощ завърша История на изкуството в университета в Торонто. За..
Йохан Волфганг Гьоте – писател, драматург, учен, философ и политик, е роден през 1749 г. И преди, и след неговия живот, човечеството не спира да воюва. Неизвестно защо. Но битките са междуличностни, междудържавни, световни, сякаш неизлечими. С "Ифигения в Таврида" хуманистът Гьоте предлага различно решение. Не случайно мястото на действието е в храма на..
На 8 юли в рубриката "Радиоколекция" на Радиотеатъра, започваща в 0.15 часа, тръгва феноменален проект: "Под игото" на Иван Вазов под адаптацията на актьора Руси Чанев. Големият наш артист се заема с начинанието след като преподавателите в българските училища в чужбина му разказали колко е трудно за техните питомци да вникнат в текста на Патриарха..
На своите най-малки слушатели Радиотеатърът предлага от 13 до 19 май "Седмица на животните". Животните са герои на много народни приказки, а често и писатели ги вземат за свои персонажи, за да изкажат вълненията и тревогите, които изливат с перото си. Оскар Уайлд например, който със "Славеят и розата" ни разказва за любов, преданост и..
"Не те виждам" е саркастична история, която Палми Ранчев разказва лирично. Сарказмът идва от болката по загубата на човешкото, а лириката - от обичта му към човека. Ще ви разсмее и ще ви натъжи. Без никаква автоцензура, авторът говори директно и нарича черното – черно, а бялото – трудно постижимо. Макар да е ситуирана сред безпътицата на..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
"Опитвам се да правя хубава музика и не искам да слагам някакви ограничения и знаци" – думи на пианиста, композитор, аранжор и диригент Ангел Заберски...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg