Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Мазето“, което крие демони, жертви и едно предупреждение за любов

Снимка: ciela.books/ ФС

Любовта е поредното чувство, с което трябва да се внимава. Разбира мъжът без име, докато превръща една от всички жени, които среща по пътя си, в своя жертва.

Жертва на обичта му към друга жена, която толкова силно се опитва да предпази от самия себе си, че накрая стига до момента, в който губи контрол над несъзнателното, диктуващо правилата в живота му. Или над „Мазето“ си – мястото, където прилежно колекционира красавици и съхранява злите си духове.

В „Мазето“ безименният храни Звяра, а авторът Благой Д. Иванов изследва човешките демони, като чисто и просто ги хиперболизира. Както правят истинските психотрилъри. Кинокритикът и писател се обръща към този жанр в дебютния си роман. Той е естественото продължение на трилогията му от сборници – публициcтичният „Добрите, лошите и грозните“, жaнрoвият „Трaнcфoрмaции“ и кoмикcoвият „Ceдeм грaдcки гряхa“, кoйтo cъздaвa зaeднo c худoжникa Пeтър Cтaнимирoв.

„Смятам, че психотрилърът е един от жанровете, в които най-лесно можем да се отъждествим – било то с убиеца или с жертвата“, каза в „Артефир“ Благой Иванов. Той е на мнение, че „жанрът е толкова силен по принцип, защото той анализира човешката природа и се опитва да покаже различните ъгли на човешкото екстремно състояние“.

Рoмaнтичният му пcихoтрилър навлиза дълбоко в пaтoлoгията на човека и прави диceкция нa интимнитe му взaимooтнoшeния. В историята, която авторът описва, се крие обаче и жадуваният елемент на спасението.

„Когато четем мрачни истории, всъщност ние се опитваме по някакъв начин да се отърсим от собствения мрак. Аз смятам, че такъв тип изкуство, независимо дали е под формата на литература, на телевизия, на театър, няма значение какво е, такъв тип изкуство ти помага да се справиш с тея неща. То по-скоро е някаква форма на любимата ми поговорка „клин клин избива“, а не е катализатор на тея неща. Не е нещо, което ги фокусира и ги засилва. И според мен четенето на „Мазето“ точно такъв тип терапевтична функция би трябвало да има. При мен имаше, докато я пишех и се надявам да има такъв и при хората, които ще я прочетат“, добави още кинокритикът.

За да създаде „Мазето“, той се опира на реалността, особено що се отнася до женските образи в романа, но и на не един литературен и кинообразец.

Конкретните примери, както и повече за това защо трябва да внимаваме с любовта – чуйте в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Поезията на Ани Илков излезе във внушителен том

Големият български поет Ани Илков, една от значимите фигури в съвременната българска култура издаде книга със събрани стихотворения под заглавие "Бързо насън".  Сборникът включва произведения от периода 1989 - 2022 година.  Премиерата се състоя в клуб "Писмена" на НБКМ в присъствието на знакови личности от културния ни живот, колеги, приятели,..

публикувано на 06.02.25 в 15:57

Графичният роман "МАУС" излезе на български език

Първият превод на български на шедьовъра " МАУС " на Арт Спигелман беше представен в One Book Bookstore.  "Баща ми кърви история" и "Тук започнаха мъките ми" са двете части на книгата. Тя е наградена с "Пулицър" и дава начало на термина "графичен роман". Както пишат издателите, историята разказва за "Владек Спигелман, евреин, оцелял в..

публикувано на 06.02.25 в 15:14

Изкуството на документа

Фотографията има силата да разкрива истории без думи или текст, запечатвайки моменти, които иначе биха останали забравени или неизказани поради едни или други социални и политически причини. Такъв е случаят с документалния разказ на Гаро Кешишян, започнат преди повече от 40 години. Една негова фотографска серия се превръща в машина на времето към малко..

публикувано на 06.02.25 в 12:10

Българският културен институт в Берлин през 2025 година

"Нашият ден" насочва вниманието на своите слушатели към програмата на Българския културен институт в Берлин в началото на 2025 година  – разговор с директора на Института Борислав Петранов . Тази вечер предстои в Берлин да бъде представена книгата на Кристина Патрашкова "Въпреки всичко: Българските писатели в годините на цензурата"...

публикувано на 06.02.25 в 10:53
Мила Искренова

Хореографът Мила Искренова в деня на своята 65-годишнина

С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..

публикувано на 06.02.25 в 09:40