Дни преди налагането на по-строги мерки заради коронакризата у нас, с вернисаж в Националната галерия „Квадрат 500“ - зала 19 се откри изложбата „Текстилът – артистичен и авангарден“. Този проект бе замислен отдавна, но чакаше подходящото време – разказа в „Артефир“ изкуствоведът Дочка Кисьова-Гогова.
За това изкуство 80-те са време на възход. Сред новаторите е и „магьосникът на текстила“ проф. Марин Върбанов, който в първите години застава начело на специалност „Текстил“ в Художествената академия и извежда текстилното изкуство от двойното измерение до нестандартното тройно. Художникът оставя трайна диря в развитието това изкуство не само в България, а и по света.
Марин Върбанов учи своите студенти, че художественият текстил и работата с него е преди всичко начин на мислене, а неговата школа е на първо място концептуална, защото художниците, минали през нея творят изкуство, толерантно към всички материи и материали. Тази приемственост виждаме и в съвременния артистичен текстил, където рязката граница между жанрове и стилове, между гоблена и пластичната тъкан губи очертанията си. Декоративно и изящно се преплитат чрез смесване на материи и похвати с различен характер, чрез различни методи и техники.
Съвременните художници използват като изразна форма текстилната инсталация и включват неконвенционалното в съдържанието и реализациите на своите произведения. Примери в тази посока са работите на Анна Бояджиева, Лаура Димитрова, Вержиния Маркарова, Мария Киркова, Маргарита Допчева, Антония Табакова, Мила Стоева, Яна Петкова, Елисавета Ангелова и други. Тези автори превръщат в пърформанс процеса на тъкането, а творбите им с емоционални и смислови препратки, с новите, нестандартни материали придобиват авангарден характер.
Изложбата "Лазурите" на художника Любен Генов пренася посетителите в свят на независимост и безбрежност – от познати, преживени природни картини до нови игри на цветове и форми. В платната се долавя малко носталгия, много свобода, трепет и вълнение. Ще се доловят както ефирните, условно загатнати морски пейзажи, така и чистите цветни композиции на..
Липса на експерименталност в новите български филми, част от 43-тата “Златна роза”, отчитат кинокритиците Геновева Димитрова и Людмила Дякова. Въпреки усещането за отсъствие на полет и ясно заявен глас, те виждат в програмата и филми, които променят. Такива са например “Стадото” на Милко Лазаров, както и късометражните “Eraserhead в плетена торба за..
България отбелязва Деня на независимостта. В студиото на " Артефир " гостува Александър Стоянов. Историкът коментира международните и вътрешните условия, които правят възможно обявяването на независимостта през 1908 г.. Две са събитията и процесите, които са важни – Младотурската революция в Османската империя от 1908 г. и формирането на два..
Революцията, от която имаме нужда, се случва първо в съзнанието на човек. Зрителите на 43-тия Фестивал на българския игрален филм "Златна роза" във Варна усетиха това, защото в ума на всеки се зароди по една малка революция, след като преживя на екрана новия филм на Стефан Командарев "Made in EU". Филмът, който разказва за Ива – шивачката,..
На 22 септември 2025 г. се навършва годишнина от кончината на Иван Вазов . Той си отива от този свят преди 104 години в дома си в София. В продължение на четири дни хиляди се прощават с Народния поет, държавник и велик българин в църквата „ Св. Неделя “. На 28 септември 1921 г. Вазов е погребан с военни почести и 101 топовни салюта . По повод..
Георги Донков , журналист в "Журито", и Александър Куманов от "Фондация 42" започват нов медиен проект, в който 36 седмици, всеки вторник в..
Къде е мястото на "Четвъртата революция" в наши дни и какво не знаем за Джон Атанасов? В "Мрежата" по програма "Христо Ботев" коментира проф. Владимир..
Шестото заглавие в репертоара на Театър "Карлсон" е спектакълът "ПиноККио" по Карло Колоди . Премиерата ще бъде на 23 септември от 19 часа на сцена..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg