Казват, че вълшебните приказки отразяват ритуала на порастването, при който малките герои преминават през различни изпитания, за да влязат в света на възрастните и да придобият определени знания и умения. Пример за това е българската народна приказка „Тримата братя и златната ябълка“, записана и развита от сладкодумните Елин Пелин, Ран Босилек и Ангел Каралийчев. Вълшебствата в нея се помнят дълго, а децата научават, че с добро сърце, кураж и съобразителност човек може да се справи с всичко в живота.
Точно тази поучителна приказка разказа Мира Котева на децата, настанени в социални институции. От близо седмица тя им чете приказки онлайн. Прави го в подкрепа на кампанията „Стипендията“ на фондация „Подарете книга“, която събира средства за стимулиране и развитие на детското образование. И ще продължи да го прави още три седмици – всяка сряда, петък и неделя.
Приказките Мира подбира сама. Те са разнообразни и целят да представят богатството на литературата.
„Отдавна ми се искаше да направя нещо подобно, с което да помогна, и специално се насочих към приказките, тъй като аз съм голям почитател на приказки. Още от дете четях страшно много и сега като възрастна също продължавам да чета приказки. Според мен те са наистина едно вълшебно пространство, което ни завежда навсякъде в мечтите ни. Наистина мисля, че приказките са много важни за развитието на въображението на всеки един човек и заради това реших да се насоча към тях. Като идеята беше да са онлайн, за да могат да достигнат до колкото се може повече хора. И деца, и възрастни. И, разбира се, до децата, за които са направени, които са тези в социалните институции“, сподели във „Време и половина“ Мира Котева.
Заради проекта „Приказки с Мира“, който тя създава, „Време и половина“ реши да разкаже самата приказка на актрисата, чиято история също крие вълшебства.
Мира е родена в Благоевград, където завършва Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Следва актьорско майсторство в Киноцентър „Ню Бояна“, а след това и „Театър и пърформанс“ в университета на Хъл в Северна Англия. Оттам поема към Лондони групата от артисти, наречена „Да направим сцена“, в която актьори, режисьори, сценаристи и оператори от цял свят създават къси експериментални филми. Точно там Мира Котева има близка среща с най-голямата си страст – киното. Там разбира и че единствено на снимачната площадка се чувства у дома.
Тя се снима в различни по жанр чуждестранни филми и реклами. Участва в театрални постановки и фестивали, пише дори статии за изкуство. През 2018 година печели наградата „Най-добра актриса“ на фестивала за късометражно кино „Virgin Spring“ в Колката, Индия за ролята си в трилъра „Имало едно време на Хелоуин“. Същата роля – на жена, жертва на домашно насилие – тази година ѝ донесе и номинация за „Най-добра изгряваща звезда“ на фестивала за късометражно кино „Seoul Webfest“ в Южна Корея. 2020 е годината, в която Мира засне и първия си късометражен филм по собствен сценарий – „Крачка назад“. Филмът, който е в етап на постпродукция и е дело на не едно въображение, е вдъхновен от реалността, която заобикаля актрисата, и най-вече от нейните търсения. Те са насочени към щастието, за което всеки мечтае.
„Мисля, че щастието постоянно е с нас и всъщност може би и покрай приказките това си мислех, че то не се намира, а то съществува и просто трябва да му се радваме, да го оценяваме на момента. Тоест, ако живеем в момента, значи щастието трябва да е тук. А когато търсим, може би е трудно да го открием. Но според мен човек, за да може да се развива, винаги трябва да търси и да продължава да търси и себе си, и път към мечтите си“, добави още актрисата.
Мира Котева продължава по пътя на личностно усъвършенстване. Затова смята следващите ѝ проекти да засягат темите за себеразвитието и времеусещането.
Във „Време и половина“ тя разказа и още, но за да чуете какво точно – пуснете звуковия файл.
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз основа на културния и творческия живот във Варна през десетилетията на социализма. Повод е и книгата..
Документалната изложба "Строителни войски" на фотографа Гаро Кешишян изследва темата за рядко коментираната държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Експозицията включва 92 фотографии, заснети в периода 1983 – 1995 г. и създава образно пространство за емпатия и лична връзка със служещите в Строителни войски, разкривайки..
Актрисата и певица Анастасия Левордашка и тромпетистът и диригент Румен Левордашки гостуват в "Моето семейство" в навечерието на светлите семейни празници. С поведението си и житейската философия двамата дават ракурс на връзка между баща и дъщеря, който генерира талант, щастие и вяра в красотата. И Румен, и дъщеря му Анастасия, вярват, че..
"Бохемските места на соца. Варна" е третото поред изследване на Мариана Първанова, посветено на бохемската история на социализма. С разкрепостяването на социализма в края на 70 и началото на 80 години на ХХ век настъпва кулминацията на артистичните изяви в морската ни столица. "Във Варна си дават среща артисти на много високо ниво, създава се..
Мартин Колев е автор на сборниците с разкази "Кучето на терасата" (2009) и "Микро" (2016), както и на тетралогията "Софийски магьосници". Поредицата "Софийски магьосници" възражда в България литературния жанр градско фентъзи и се превръща в бестселър. През 2017 година е отличен с наградата за къс разказ "Рашко Сугарев" за разказа "Черни квадрати"..
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Галерия-книжарница "Къща за птици" събира днес (10 декември) от 18.00 ч. на литературно четене поетите Балчо Балчев, Валери Манолов, Георги Веснаков (via..
Явор Гърдев е име, което едва ли се нуждае от представяне в културните среди на България. Театрален и кинорежисьор с дългогодишен опит, той впечатлява..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg