Казват, че вълшебните приказки отразяват ритуала на порастването, при който малките герои преминават през различни изпитания, за да влязат в света на възрастните и да придобият определени знания и умения. Пример за това е българската народна приказка „Тримата братя и златната ябълка“, записана и развита от сладкодумните Елин Пелин, Ран Босилек и Ангел Каралийчев. Вълшебствата в нея се помнят дълго, а децата научават, че с добро сърце, кураж и съобразителност човек може да се справи с всичко в живота.
Точно тази поучителна приказка разказа Мира Котева на децата, настанени в социални институции. От близо седмица тя им чете приказки онлайн. Прави го в подкрепа на кампанията „Стипендията“ на фондация „Подарете книга“, която събира средства за стимулиране и развитие на детското образование. И ще продължи да го прави още три седмици – всяка сряда, петък и неделя.
Приказките Мира подбира сама. Те са разнообразни и целят да представят богатството на литературата.
„Отдавна ми се искаше да направя нещо подобно, с което да помогна, и специално се насочих към приказките, тъй като аз съм голям почитател на приказки. Още от дете четях страшно много и сега като възрастна също продължавам да чета приказки. Според мен те са наистина едно вълшебно пространство, което ни завежда навсякъде в мечтите ни. Наистина мисля, че приказките са много важни за развитието на въображението на всеки един човек и заради това реших да се насоча към тях. Като идеята беше да са онлайн, за да могат да достигнат до колкото се може повече хора. И деца, и възрастни. И, разбира се, до децата, за които са направени, които са тези в социалните институции“, сподели във „Време и половина“ Мира Котева.
Заради проекта „Приказки с Мира“, който тя създава, „Време и половина“ реши да разкаже самата приказка на актрисата, чиято история също крие вълшебства.
Мира е родена в Благоевград, където завършва Националната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Следва актьорско майсторство в Киноцентър „Ню Бояна“, а след това и „Театър и пърформанс“ в университета на Хъл в Северна Англия. Оттам поема към Лондони групата от артисти, наречена „Да направим сцена“, в която актьори, режисьори, сценаристи и оператори от цял свят създават къси експериментални филми. Точно там Мира Котева има близка среща с най-голямата си страст – киното. Там разбира и че единствено на снимачната площадка се чувства у дома.
Тя се снима в различни по жанр чуждестранни филми и реклами. Участва в театрални постановки и фестивали, пише дори статии за изкуство. През 2018 година печели наградата „Най-добра актриса“ на фестивала за късометражно кино „Virgin Spring“ в Колката, Индия за ролята си в трилъра „Имало едно време на Хелоуин“. Същата роля – на жена, жертва на домашно насилие – тази година ѝ донесе и номинация за „Най-добра изгряваща звезда“ на фестивала за късометражно кино „Seoul Webfest“ в Южна Корея. 2020 е годината, в която Мира засне и първия си късометражен филм по собствен сценарий – „Крачка назад“. Филмът, който е в етап на постпродукция и е дело на не едно въображение, е вдъхновен от реалността, която заобикаля актрисата, и най-вече от нейните търсения. Те са насочени към щастието, за което всеки мечтае.
„Мисля, че щастието постоянно е с нас и всъщност може би и покрай приказките това си мислех, че то не се намира, а то съществува и просто трябва да му се радваме, да го оценяваме на момента. Тоест, ако живеем в момента, значи щастието трябва да е тук. А когато търсим, може би е трудно да го открием. Но според мен човек, за да може да се развива, винаги трябва да търси и да продължава да търси и себе си, и път към мечтите си“, добави още актрисата.
Мира Котева продължава по пътя на личностно усъвършенстване. Затова смята следващите ѝ проекти да засягат темите за себеразвитието и времеусещането.
Във „Време и половина“ тя разказа и още, но за да чуете какво точно – пуснете звуковия файл.
Семестриалната изложба на ателие "Керамика" на Нов български университет се нарича Fun & Games и беше открита в галерия "Сердика" с галеристка Клара Арнаудова. Заглавието е препратка към работния, обучителния и творческия процес на студентите. В света на дуализма, от който сме част, позитивното и негативното вървят ръка за ръка, четем в анонса за..
Ася и Радослав Рачеви разказват за изкуството на дублажа и какви са неговите специфики, как се изгражда образ само с глас зад кадър и какво трябва да притежава един актьор, за да практикува този занаят. Гласовете им са сред най-емблематичните в бранша. Те са куклени актьори, завършват НАТФИЗ в класа на проф. Димитър Стоянов и са сред..
Новата поетична книга "Очаквани места" на Мирослав Христов разказва неочаквани истории със запомнящи се герои и действия. Илко Димитров споделя: "Новото и, трябва да се каже, специалното в тази книга, е акцентът върху фабулата. Поетичните текстове вече са не описание или изразяване на чувства, а създаване на истории, които се развиват във времето..
Новият брой на сп. "Страница" може да се нарече музикален. Не само цял един раздел "Литературен университет" е посветен на музиката и литературата, но и интервюто на Клео Протохристова с писателя и преводача Иван Станков е "за музиката в думите, за думите като музика и за "Отсамния край на невъзможното". В броя са публикувани "Фонограми" от Цочо..
Две изложби изследват разрухата и паметта, и превръщането им във възможност за ново начало. Проектите на Яна Абрашева и Слава Савова насочват вниманието към някогашни "обещаващи" родни индустрии и състоянието им в момента. В "Оберлихт" в галерия "Поста" Яна Абрашева възкресява спомена за завод "Родопа" чрез витраж от изпочупените стъкла на..
С два концерта на 14 и 17 февруари в зала " Катя Попова " в Плевен и в зала " България " в София, Плевенската филхармония ще представи..
В Софийската градска художествена галерия предстои закриване на изложбата "Европа в България. Отражения на европейски художествени направления в..
Българският фармацевтичен съюз отбеляза 18 години от създаването си, като отново заяви пред журналисти и управляващи своята твърда позиция срещу..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg