Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Станислава Станоева – „Божествени частици“

Снимка: личен архив

Станислава Станоева има много награди и не е неизвестно име, но тя е автор, който не шуми. „Божествени частици“ е най-новата ѝ стихосбирка. Тя е разделена на части, започва с "малките космоси" като съизмерение на големия космос, в който всички живеем и всичко е звезден прах. 

Тази книга отпраща много нагоре – към звездите, които ни спасяват, за смъртта и енергията, в която се превръща нашият дух. Втората част е наречена "Хляб и корени" – за простия, за обикновения/необикновен живот. Последната част на книгата е "История на тъгата" – там има и тъга, и смърт. Но като цяло усещането е за виталност. 

"Не искам книгата ми да се възприема по някакъв много тъжен или депресивен начин. Тя е светла книга, в която има и надежда, и философски поглед към нещата, мъничко тъга и една добронамереност към всичко, което ни се случва като хора" – казва поетесата.


Черна дупка

Някой е хвърлил във Вселената
огромен спасителен пояс


Чуйте повече в звуковия файл.

Станислава Станоева е родена в Пловдив. Завършва специалност „Българска филология“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Автор е на стихосбирките „Смъртта на палача“ (1999), „Полет в камъка“ (2003), „Градове и други острови“ (2009), „Теория на всичко“ (2012) и „Форми на живот“ (2017). Има множество публикации в български литературни издания, както и десетки награди от национални и международни литературни конкурси. 

Нейни произведения са включени в Международен балкански сборник (Истанбул, 2007), Юбилеен сборник на Лондонското поетическо общество (Лондон, 2009), сборник „Лирика 2010“ на НДК (София, 2011), Антология „Литературен Пловдив“ (Магдебург, 2014), „Антология на българската поезия – XXI век“ (София, 2015) и др. Стиховете ѝ са преведени на турски, английски, норвежки и немски език.




БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Трето издание на Форума за съвременно визуално изкуство БУНА във Варна

Състояние на художествената критика в България

Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..

публикувано на 20.08.25 в 16:20

Защо училището по изкуства дава повече от професия

След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...

обновено на 20.08.25 в 12:46

Млади хора съживиха лятното кино край Дунав

Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..

обновено на 20.08.25 в 10:26

Внучката на карикатуриста Марин Радевски с изложба в "Серякова къща"

Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..

обновено на 19.08.25 в 11:07
проф. Панайот Карагьозов

На фокус: Полша – автори-патрони на годината

Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г.  Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..

публикувано на 18.08.25 в 09:10