„Times“ зачеркна 2020-а на корицата си, а тя всъщност беше важна година, защото напомни на човечеството за загърбени от него проблеми – загубена съпричастност, егоцентрични политици, расизъм. Това е и годината, в която САЩ избраха своя нов президент. Този избор ще има отражение в цял свят, така както имаше отражение върху него и изборът на президента Тръмп преди четири години. В „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ журналистът от в. „Дневник“ Петър Карабоев коментира какво научиха обществата и медиите от изборите в САЩ.
„Напоследък казвам, че интересът на българите към президентските избори в САЩ, според мен в огромна степен се дължи на това, че чрез тази тема те говорят за България – за състоянието, в което е българската демокрация, българските медии, политическата класа, правораздаването. Но да се изказваш за нюансите на американската политика е изключително рисково, когато не си живял там, дори и в контекста да се опитваме да научим как да направим по-добра България. И все пак мога да отлича пет фактора, които бяха важни по време на изборите в САЩ."
Пет много важни фактора по време на изборите в САЩ
„Първият е, че американските избори са много децентрализирани и това няма как да го наложим директно върху България. Но начинът, по който бяха проведени тези избори, показа колко е важно хората на място да си гарантират, че в избирателните секции всичко ще бъде по закона, всичко ще бъде спазено. За да може всеки, който участва в този процес, като изпрати данните в Централната избирателна комисия, да няма как тези данни да бъдат оспорени.
Второ – избирателната активност – хората разбраха, че съдбата им и начинът им на живот зависят от това да се вдигнат и да отидат да гласуват.
Третият фактор са съдилищата – нито едно от твърденията на Доналд Тръмп (с изключение на едно малко) за фалшифициране на изборите не бе доказано в съда. Изборите трябва да са прозрачни и честни.
Което води до следващия фактор и поука за България – трябва да има гражданска активност – структури извън властта, извън партиите, извън медиите дори, които структури да контролират, изискват и наблюдават.
Медиите са петият фактор, от който можем да извлечем поука от американските избори.
След кризата 2008-а по-голямата част от локалните, малки медии бяха буквално изпепелени. На тяхно място се появиха някакви странни сайтове, някакви медии, които претендират да са медии, но всъщност са много токсична пропаганда – било на крайната десница, било на крайната левица. И в крайна сметка, оказа се, че в една демокрация, когато институциите, процедурите, законите, изискват време, за да се произнесат, това е времето, в което медиите трябва да пазят истината и да проверяват твърденията, и да ги опровергават, ако не са истина, и по този начин да бранят демокрацията. Иначе всичко става безсмислено.“
Повлия ли книгата на Боб Удуърд на изборите в САЩ
„Едва ли. Това, което Боб Удуърд прави, е една много, много дълга журналистика, проточена във времето понякога години наред. Тук е важен въпросът къде минава границата между журналистиката и гражданската активност – когато трябва да разкриваш корупцията или да опровергаваш лъжи, не е непременно журналистика. Но да приемем, че неговото е журналистика. Обяснението на Удуърд, че не е оповестил веднага това, което е научил от Доналд Тръм за вируса, е, че му е бил нужен още контекст. Аз съм склонен да повярвам на този аргумент, но също толкова съм склонен да повярвам и че го е направил, защото е искал да натрупа сензационност около премиерата на книгата си.“
Защо няма Боб Удуърд в България
„В САЩ има много сериозна традиция в писането на биографии. Биографията не означава журналист да седи и да преглежда документи и да напасва събития за някого. Това, което Боб Удуърд прави, е да накара политиците да го допуснат до близкия си кръг седмици и месеци наред – да пътува с тях, да става свидетел на избухванията им, да пият кафе с него и на всичко, което се случва около политика. Кажете ми един български политик, който е толкова отворен, че да се съгласи някой журналист да го следва по този начин в продължение на три месеца. Това според мен го няма у нас, защото с попадането във властта в България по някакъв начин човек става ексклузивен, в него вече има някаква мистерия и колкото повече се поддържа тази мистерия и недостъпност, толкова по властен като че ли изглежда той. Доста сбъркано според мен е това разбиране, особено за малка държава като България. Но разказът какво име се случва в делника не присъства за българските политици. Докато хората с власт не отварят прозореца към разказвача за тения свят, всеки опит да се разкаже за този свят – не личния им живот, а ежедневието им, ще изглежда като политическа акция на противници.“
Цялото интервю с Петър Карабоев можете да чуете в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Как политиците трупат гласоподаватели през конспиративни теории и дезинформация, коментира във "Въпреки мрежата" по програма "Христо Ботев" Тодор..
Месецът, посветен на мъжкото здраве, бе анализиран от акад. Чавдар Славов. В мотото на здравната среща в ефир използвахме популярното име на кампанията,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg