Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

КТБ

Николай Стоянов: Финансовият сектор знаеше какво се случва, но никой не правеше нищо

Николай Стоянов
Снимка: БНТ

Защо е важно да припомняме историята на разследването на Корпоративна търговска банка (КТБ) в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“, коментира Николай Стоянов, журналист във в. „Капитал“, работил по делото КТБ. Той е и един от интервюираните журналисти в инициатива на АЕЖ – България „Смисълът е в истинските истории“ - https://aej-bulgaria.org/RealStories/.

„На първо място, тази история е важна, защото това е най-големият банков фалит в България, съпоставен с размера на икономиката, може би е и един от най-големите в света. Така че като мащаб историята беше голяма и продължава да е заради разклоненията и останките, които има и до днес. Смиленото да говорим за този случай и до днес е може би в това, че можем да укрепим институциите си по такъв начин, че това да не се случва повече. За мен този казус е интересен, защото всички във финансовия сектор знаеха какво се случва, не беше някаква замаскирана тайна, че никой да не го е виждал и имаше разследвания още години преди банката да колабира. Но въпреки това никой не правеше нищо поради това, че самите ключови институции или не смееха, или не знам каква е другата причина да не се задействат.“

Институциите, които не направиха нищо

„Едната според мен е БНБ, която е регулаторът в банковия сектор – тя имаше пълно знание какво се случва в КТБ, но не и воля да пречупи това. Естествено после видяхме една хиперактивна прокуратура, след като вече имаше разрив между лица зад банката, а да не говорим за Цветан Василев и Делян Пеевски. Но преди това, докато двамата действаха като тандем, не видяхме никаква активност от нейна стана. Така че това е друга ключова институция. Вероятно, макар и по-периферна, отговорност носят и Комисията по финансов надзор, ДАНС, а може би и други институции. Но и като цяло – ние като общество също не направихме нищо. Да не говорим, че до днес делото е доникъде. Но не е изключено някой ден да видим България осъдена в Страсбург, защото Цветан Василев си търси правата в съда в Страсбург, тъй като на него като акционер му беше отказана всякаква възможност да си търси правата.“

Приличат ли си случите на КТБ и Българската банка за развитие

„И да, и не. Приличат си по това, че и в двата случая една финансова институция се използва в единия случай до близки на собствениците ѝ, а в другия до близки на управляващите лица. Това, че беше сменено ръководството на ББР, не променя това как е била управлявана тя през предходните години. Но тя практически беше дадена на концесия на ДПС. Тоест, всичките ѝ големи кредити от 2017 година насам са под една или друга форма за Делян Пеевски, или за ДПС. И става въпрос за отпуснати стотици милиони лева. Дори случаят с колекторската фирма, заради която беше скандалът, е съвсем маловажен на този фон. Преди него имаше много по-скандални и зле обезпечени кредити, за които ние пишехме, но те не предизвикаха такъв отзвук, че да се стигне до смяна ръководството на банката. Така че за мен сходството между двете банки е в това, че един и същи политико-икономически кръг овладява една финансова институция и използва ресурса от нея за собственото си разрастване.“

United group“ и вестниците на Делян Пеевски

„Тази сделка по никакъв начин не пасва в профила на „United group“, защото въпреки че са медийна компания, те навсякъде, където са инвестирали досега, са го правили само в телевизионно съдържание, тоест това е първата им покупка на хартиени медии. Което само по себе си  няма бизнес логика в днешните времена, в които никой не търси хартиени медии. Но можем да предполагаме, че тази сделка е била наложена като допълнително условие към „United group“, така че да може да бъде финализирана покупката им на „Нова телевизия“. Тоест на този инвеститор някой му е казал, е ако иска да купи едно нещо, трябва да купи и друго нещо, от което г-н Пеевски вече не се интересува. А защо не се интересува – вероятно защото неговите вестници през годините бяха използвани предимно за саморазправа с политическите му и бизнес врагове. Но това вече има намаляващо действие и всяка тяхна публикация изглежда като негова лична атака спрямо някой. Затова вече той няма нужда от тях. Освен това, по косвен начин вероятно той контролира толкова други медии, че може спокойно през тях да прокарва същите кампании.“

За ностоящите си разследвания Николай Стоянов казва, че следи "много внимателно големите разходи на държавата, защото доста непрозрачно се изливат милиарди в какво ли не и е нужно доста бдително око и естествено рано или късно ще се появят и разследвания за тези раздадени днес милиарди." 





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Искра Стоилова

В семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови

В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..

публикувано на 30.11.24 в 08:35
проф. Таня Йосифова (вдясно) и Анелия Торошанова

Дигитален портфейл за цифрова самоличност в ЕС

Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..

публикувано на 29.11.24 в 14:45

Майка, мигрант и предприемач: Анна и сладкият ѝ успех

Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..

обновено на 29.11.24 в 14:34
съдия Марияна Кънчева

Личните данни в правото на Европейския съюз

Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..

публикувано на 29.11.24 в 12:45

От мечта към реалност: Пътят на Сдружението на българите на Крит

През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..

публикувано на 29.11.24 в 11:25