Ирина Вълчанова: Истинската инвестиция е да привлечеш децата от малки като слушатели

В месеца на програма „Христо Ботев“ в “Нашият ден” главен герой е Ирина Вълчанова – зам. главен редактор в програма „Хр. Ботев“ на БНР, ръководител на Детската редакция и един от създателите на детския сайт на БНР.

"Моята първа среща с радиото е била в невръстните ми детски години, когато слушах вечерната приказка на "Крилат Вятърко" от едно радио, което имаше зелено око. Стар радиоапарат. Аз си мислех, че от там ме наблюдават. Била съм 4-5-годишна. Апостол Карамитев четеше приказката... И двамата ми родители са свързани с радиото – баща ми е един от основоположниците на радиотеатъра, майка ми беше режисьор. Аз ходех понякога с тях в радиото. Най-интересно ми беше студиото – което е забранено за влизане и което има светофар отпред и вътре.

По-късно постъпих в детската радиогрупа. Тогава приемаха деца с изпит, обучавах ги на правоговор, на четене на разни материали. Идеята беше да участваме в различни предавания – ние влизахме да работим за радиото. Изискванията бяха доста строги. Водеше я Слава Матова. Това си беше абсолютна школа за поведение пред микрофон. Тази школа ме заведе на първата ми истинска среща с Апостол Карамитев, когато заедно четохме "Бърканица в приказките на Джани Родари". Аз бях страшно уплашена. Апостол Карамитев беше доста строг на вид, но когато се усмихнеше, имаше много тънко чувство за хумор, просто се разтапях. Имах възможност да разбера колко добър, сърдечен човек и приятен за общуване. 

После Сашо Авджиев ме покани като събеседник – в ролята ми на млад учител (по разпределение). И когато приключихме, той ме попита "Ти докога ще преподаваш?". Този въпрос ме накара да се замисля. Той ми каза, че предстои конкурс за човек в Детска редакция – тогава най-голямата редакция на радиото – 17-18 души. Явих се на този конкурс – не ме взеха веднага. Всеки от нас минаваше през всички възможни обучения. Имаше много рубрики – работила съм какво ли не в тях. Освен воденето, ние обикаляхме и България – имахме предавания пред публика в големи зали, всичко беше на живо. Работа колкото журналистическа, толкова и актьорска.

Детският сайт ни беше голяма мечта – трудно стигнахме до нея, но успяхме. Това се случи преди 4 години. Детското.БНР има доста фенове и ние сме горди с това. Това е истинската инвестиция – да привлечеш децата от малки като слушатели."

Чуйте повече в звуковия файл.