Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Димитър Събев: Градовете, които развиваме, остават за нашите деца

Градът – двигател на цивилизацията

Доц. Георги Николов: Интелигентния град го правят хората

Изглед към София
Снимка: БГНЕС

Кои са работещите начини за оптимизиране на разходите на живеещите в големите населени места на България? Доколко имаме избор между възможните техни жилищни, енергийни, логистични, здравни и културни хипотези? 

Димитър Събев, доктор по икономика, журналист и пътуващ човек, коментира в "Нашият ден".

"Градовете, които правим и които развиваме, оставяме за нашите деца. Градът е много повече от икономика, от култура, от биология... Градът е двигателят на нашата цивилизация – това е човечеството

Първоначално в годините на установяването на новия социално-икономически ред София беше доста хаотично и лошо място. В последствие настъпва някаква организация. Но огромното количество човешки ресурси, които се стекоха в София, отнеха активния компонент на малкия град. София е взела повече от ресурсите на България, отколкото е добре за България."

За спецификите на големия и малкия град в България, за хипотезата на 15-минутния град – можете да чуете в звуковия файл.

Доц. Георги Николов, ръководител на катедра "Регионално развитие" в УНСС и създател на новата магистърска програма „Развитие на интелигентните градове“, коментира в "Нашият ден".

"Концепцията за 15-минутния град е добра, но при създаването на съвсем нов град. А при положение че градовете, за които говорим, са създадени преди доста години, трудно биха могли да се намерят такива варианти, които чак толкова да оптимизират нашето придвижване и транспорт. Никой не може да ограничи правото ни на избор да искаме по-добра градска среда, по-добри условия на труд, по-високо възнаграждение... Дигитализацията на икономиката и на обществото като цяло дават възможности в съществуващите градове ние да внедряваме нови технологии, които да облекчават нашето съществуване и битие.

Едно изследване на ЕК казва, че след 2060 година поче от 90% от населението на земята ще живее в 600 интелигентни градове. Изследване в България показва, че в следващите 10-15 години 75% от населението ще живее в 5-те ни големи града. Нашите градове, по примера на София, са тръгнали към това развитие, отдавна са осъзнали тази потребност. Но интелигентния град не го прави лед осветлението или смарт приложенията, които се ползват на неговата територия. Интелигентния град го правят хората – неговото население."

Чуйте повече в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Младите срещу тоталитарната система

"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..

публикувано на 10.09.25 в 16:05
Проф. Тодор Кантарджиев

Положението с Covid-19 не е така опасно, както се представя

Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..

публикувано на 10.09.25 в 14:15

Спешната помощ e в криза

Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...

публикувано на 10.09.25 в 13:24

Все по-голяма част от ресурса на публичния сектор се насочва към здравеопазването

Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...

публикувано на 10.09.25 в 12:33
Веска Събева

Нужно ли е да се вдигне потребителската такса за посещение при лекар

Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания.  Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..

публикувано на 10.09.25 в 12:15