Дебатът за решение на проблема с пластмасите трябва да продължи

19 377 българи поискаха с петиция ограничаването на еднократната пластмаса у нас. Петицията „Свободни от пластмаса“ беше внесена в Министерство на околна среда и водите на 28 октомври 2020 г. от активисти на сдруженията „За Земята“ и „Грийнпийс“ – България.

Вече 3 месеца отговор от МОСВ няма, а на 21 януари 2021 г. природозащитници настояха за реформа на системата за рециклиране и въвеждане на депозитна система в България за бутилки като дългосрочно решение на замърсяването с еднократна пластмаса. Техният протест издигна символична двуметрова вълна от пластмасови отпадъци пред входа на МОСВ.

Поредният протест срещу бездействието на институциите беше скоро след като всички видяхме как придошли реки показаха сериозния проблем с пластмасовите опаковки, които задръстват реки, язовири, канавки и не стопанисвани земи у нас. Най-фрапиращ беше „островът“ от отпадъци в река Искър в близост до Своге. Трупани в реката с години всякакви пластмасови бутилки бяха отмити от придошлите води и намериха „бряг“ на стената на язовир „Своге“. Това наложи спешно и извънредно отпускане на сумата от 220 000 лв. за почистване.

Подобни случаи имаше в Бургаско и по река Струма, но почистването там не беше толкова бързо. И по Дунавските острови 80% от отпадъците са пластмасови бутилки.

На фона на общоевропейската тенденция към отговорно потребление без пластмаса, у нас употребата на пластмасови торби за пазаруване е масова, както и практиката да се  използват огромни количества еднократни пластмасови чаши и кутии в българските детски градини.

Докато замърсяването на Черно море продължава да расте със скорост 3 тона пластмаса дневно, в България все още масово се използват и изхвърлят огромни количества еднократни пластмасови изделия: чаши, бутилки, кутии, сламки, опаковки, пликчета за пазаруване и др. С изхвърлените само за едно лято пластмасови опаковки може да се покрие площта на всичките ни черноморски плажове.

Данита Заричинова от екипа на сдружение „За Земята“ с подробности:

„Петицията цели да се приеме амбициозна директива за ограничаване на еднократната пластмаса, каквато вече се прие на ниво ЕС. Искаме институциите да действат и да извършват системен контрол.

Искаме и въвеждането на депозитна система за всякакви видове бутилки, които да могат да се връщат срещу определена сума.

Искаме и забрана на употребата на еднократна пластмаса в детски градини.

От години пишем писма и петиции, но не получаваме отговори, искаме контрол, прозрачност и амбиция, и важните да природата решеният да се вземат с участието на гражданите.“

Общоевропейската забрана предвижда от 1.07.2021 г преустановяването и продажбата на забраната на 8 вида пластмасови изделия. Тя също задължава производителите да събират обратно 90% от бутилките, които пускат на пазара.

„Ще се сбогуваме с пластмасови бъркалки за напитки, клечки за уши, прибори за хранене, чинии, сламки, пръчки за балони, стиропорени съдове за храна и напитки и изделия от оксо-разградима пластмаса, които са изключително опасни за здравето, а се използват много.“

За съжаление не всички еднократни пластмасови изделия ще бъдат забранени, ще останат в употреба найлоновите торбички, кутиите за храна, чашите за кафе, включително и т. нар. картонени чаши, както и мокрите кърпички.

„Малко хора знаят, че картонените чаши и купички, както и мокрите кърпички не са хартия, защото те съдържат слой от изкуствени нишки, който прави тяхното рециклиране невъзможно. За щастие все повече екологични алтернативи на тези продукти се появяват и на нашия пазар.“ – допълва Заричинова.

Изследване на Европейската мрежа за нулеви отпадъци доказа, че телата ни съдържат следи от 17 вида фталати и феноли - вредни съединения, свързани с употребата на пластмасови опаковки.

Проф. Петър Петров, директор на Института по полимери към БАН разказва за пластмасите и техните свойства:

„Пластмасата вече е в природата и това е видно. Пластмасите са композитни материали с основно вещество полимер, обикновено те съдържат и пълнители, оцветители, стабилизатори и други субстанции.

Микроскопичните частици, които са около и над 1 микрон попадат в човешкото тяло чрез храна и напитки, но те преминават през стомашно-чревния тракт и се отделят.

Когато имаме наноразмерни частици, те преминават по-лесно през тъканите, тепърва науката трябва да разбере доколко защитните механизми на човешкия организъм могат да повлияят на елиминирането на тези наночастици – т.е. да не се натрупват в някой орган.

Пластмасите са устойчиви с години, попадайки в околната среда, заради атмосферните влияния, те частично се разпадат – фрагментират се на все по-малки части, когато размерът им е под 5 мм се наричат микропластмаса.

Процесът на превръщане на пластмасата в микропластмаса зависи дали е заровена в почвата или е попаднала в океана, но това не е бърз процес.“

Микропластмасите също продължават да се разпадат до такива  микрочастици, които не могат да се забележат с просто око, тогава те се превръщат в наночастици – т.е. под 100 nm (nm-нанометър).

„Разпадането в природата не означава разграждане и изчезване на пластмасите. Разграждането е процес, в който големите молекули се разграждат чрез бактерии или микроорганизми до безвредни вещества.

Процесът на изчезване е условен. Полимерната наука е сравнително млада наука и все още няма конкретен еднозначен научен отговор колко време е необходимо на едно пластмасово изделие да се фрагментира да такава степен, че от него да се получат микроскопични и наноскопични частички.“