На 10 февруари православната църква почита Св. Харалампий Магнезийски, свещеномъченик на вярата. Св. Харалампий е смятан за покровител на меда и пчеларите. А народът нарича този ден още Хараланбей, Араланбей, Чуминден, Харалапинден. Празникът остава в българската традиция като един от последните зимни празници. От този ден народът започвал да обработва земята, след като зимата си е отишла със свети Атанас.
Св. свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, Мала Азия, смел проповедник на вярата. Изправен на съд, напразно бил увещаван да се поклони на идолите. Предаден на мъчения, стъргали тялото му с железни куки. Раните по чудесен начин заздравявали. Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт. Осъден на посичане, св. Харалампий издъхнал, преди мечът да го докосне, по времето на Септимий Север в 198 година на 113 години.
На този празник не се върши никаква домашна работа, да не се разсърди светецът и да пусне болестите. Само жените месели обреден хляб с орнаменти кръст, няколко пъпки, имитиращи чумата, и по края на питата – венец, символ на здравето. Докато ставал хляба, носели мед в църквата да бъде осветен на специална празнична литургия. С този мед се ядяла питата, чупела се за здраве, а меда пазели като цяр до догодина.
На Араланбей земята „араландисва”, т.е. затопля се и може вече да се обработва. На днешния ден се прави и освещаване на меда. Всеки, който иска да има мед за цяр или просто благословен, го носи в църквата и свещеникът чете молитва.
В деня на Свети Харалампий или Чуминден за битката с болестите и епидемиите разказва в "Нашият ден" с отец Теодосий от православния храм „Свети Харалампий“ в Пловдив. Чуйте повече в звуковия файл.
В редакция "Хумор и сатира" акъл имаме много и щедро го раздаваме, не ни се свиди. Огледаме се, видим област, където явно се нуждаят от акъл и веднага ставаме мозъчни донори, така да се каже. За съжаление често пъти акълът ни се отхвърля, не влиза в работа, което си личи навсякъде у нас. Това обаче не ни разколебава, продължаваме да раздаваме в..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как фалшивите, подвеждащи и изфабрикувани новини се разпространяват по различен начини в различните общности? В "Работилница за журналисти" на АЕЖ - България беше представено ново проучване на..
В Деня на патентоване на първата електрическа самобръсначка и първото изкуствено кръвопреливане в света, гост в студиото е Илиана Типова – отличник на випуска на 10-ия майсторски клас по радиожурналистика на БНР. Тя е автор и водещ на предаването за туризъм и хоби на Радио Кърджали "Накъде в неделя". За връзката между Граф Дракула, Хелоуин, гробищата..
Епигенетиката изучава изменения в гените, които не се дължат на промени в ДНК последователността. Тези промени могат да бъдат предизвикани от външни фактори – въздух, стрес, хранене, и в някои случаи се предават на следващите поколения. За епигенетичните фактори и тяхното овладяване в изпълненото със стрес ежедневие в "Terra Култура" говори..
От 2 декември всеки понеделник между 8:30 ч. и 9 ч. в ефира на "Нашият ден" ще гостуват български иноватори със зелена бизнес ориентация. Поводът е първото национално проучване на Move.bg "Зелени решения от България 2024" . За "зелените решения" в бизнеса и данните от проучването в предаването разговаряме със Саша Безуханова –..
Международният театрален фестивал "Дивадло" в Пилзен e един от най-престижните фестивали, посветени на театралното изкуство в Европа. Фестивалът представя..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Точка Илиева е артист на свободна практика с дълбок интерес към уличното изкуство, което използва като платформа за социални и екологични послания. Нейни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
