„Опашката“ е опит да бъде прочетено настоящето, тя е най-полифонично некоректната книга. Този роман или се чете като филм, или се сънува като сън – за да се преглътне. Прибързаните анализатори на литературни текстове могат да нарекат книгата "политически трилър", други могат да я пренасочат към драматургичните форми. "Опашката" като че връща Захари Карабашлиев към "18% сиво", тя потвърждава умението на автора да разказва. Опашката като метафора и челно обобщение... Една захапана, дори прехапана опашка... Това е един особен вид сомнамбулизъм, едно особено сънуване. Всички пушки на Чехов гръмват до края на спектакъла, а прочитът на романа дава повод за нов разговор.
Накъде отиваме, накъде върви светът? Захари Карабашлиев разказва в "Артефир":
"Това е книга за промяна. И книга, която претърпя много промени. Писах я години преди пандемията – може би от 2014 г. Започна от сцена за театрална пиеса. Писах докъм 2018 – не се получи пиеса, върнах се отново към идеята за роман и така вървя до лятото на 2020 г. Напред-назад – между пиеса, театър, кино... Много важно е сънуването. Особено в последните месеци, когато завършвах книгата, не си спомням нито една нощ без сънуване и без много напрежение, което рязко спря, след като я предадох на редакторите."
Макар да се чете леко, това е тежка книга в тежко време
"За да се стигне дотам, че нещо да се чете леко, аз го пиша доста бавно. Истината е, че ние пишем не защото ей така сядаме с един куп теми, които искаме да сложим на масата и да ги разискваме и да им даваме отговори, а защото самият аз търся отговори на въпроси, но те не стават по-малко с времето. Писах книгата преди това, но пандемията ми даде един много хубав фон, на който я завърших. И допълних фона на тази красива и трагична история между Невена и Павел. Светът продължава да не ми е ясен и с тази книга аз се опитвам за себе си да си обясня някои неща. И всъщност, помага..."
Книгата не дава отговори, но поне подрежда въпросите
"Действието на книгата се развива след втората пандемия. Колко по-научнофантастично би могло да бъде от това, което ни се случва вече една година? Кой би могъл да си представи, че ние по един много лек и неусетен начин можем да бъдем върнати на практика в едно прединдустриално общество – не ни е разрешено да пътуваме, да се събираме... като крепостни селяни..."
Любовта в романа дава ново зрение
"Апостол Павел в прословутото си обръщение към коринтяните, където говори за любовта, казва "Когато бях дете, виждах всичко чисто и ясно, а сега, като възрастен, го виждам като в мръсно огледало" и "Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка"."
Героите
"Много често тиранията започва с демагогия. Моята книга разглежда вътрешните убеждения на един априори чист човек, който вероятно бива заразен от вируса на възможността за власт, от вируса на възможността за промяна. И как той вече действа в тази нова среда и ситуация, как това рефлектира върху неговата любов и връзка с любимата, със света, с историята, с бъдещето..."
Опашката
"От героинята осъзнах всъщност колко много означава една опашка, колко много значения има – дали тя е опашка за хляб, дали е опашка за ваксини, дали е опашка на хвърчило, дали е опашка на животно, "на опашката на историята"... Изключително много полиреферентна може да бъде опашката. Историята/времето често захапва опашката си."
Няколко години след Втората пандемия светът, какъвто го познаваме, вече не е същият – дълбока икономическа трансформация, недоволство, масови безредици – критичната точка отдавна е достигната. В това време на смут и хаос любовта между Невена и Павел е непоклатима и когато той ѝ предлага да свържат живота си завинаги, изглежда, че най-хубавите им дни предстоят. Същата нощ обаче открива, че на годеницата му, необяснимо как, ѝ е пораснала опашка. Истинска опашка. И докато Невена не вижда това като аномалия или проблем, Павел е разтърсен из основи. Нещата се усложняват още, когато той получава неочаквано предложение – да спечели следващите президентски избори. Изкушен да приеме мисията, която му се предлага, и да поведе страната към един нов ред, Павел се изправя пред съдбовни решения и техните безвъзвратни последствия.
Захари Карабашлиев пише проза и драматургия, автор е на романа "18% сиво" – бестселър с 25 преиздания в България и преводи в Съединените щати, Франция, Полша, Словакия, Хърватия, Сърбия и др. – класиран сред стоте най-любими книги на българските читатели в кампанията на BBC "Голямото четене". Карабашлиев е носител на наградите "Роман на годината" (Фондация "ВИК"), "Хеликон", "Аскеер" и др. Негови разкази и пиеси са публикувани в книгите "Кратка история на самолета", "Симетрия", "Откат" и други сборници и списания, превеждани са на много езици. Включен е в престижната американска антология "Най-добрата европейска проза" 2018.
"Радио Африка" е първият български филм, посветен на африканската музика. Това е и първият филм, който събира български и африкански артисти и изследва техните гледни точки по различни теми, като каква е средата, в която е създадена тяхната музика, каква е ролята на импровизацията, каква е личната им мисия в изкуствата. Трите основни теми, които..
На 8 януари от 18.45 часа във филмотечно кино "Одеон" режисьорката Адела Пеева ни връща към своя документален филм "Излишните". Филмът, заснет в 1999 г., разказва историите на три жени и техните семейства, разделени от т.нар. "възродителен процес" и последвалата "Голяма екскурзия" – когато за няколко месеца от България се изселват над 350 000 души,..
Бояна Стоилова и Диана Трифонова са създателки на подкаста "Контури", който разказва житейската и творческата биография на големи български художници. В първите епизоди те обръщат внимание на Владимир Димитров-Майстора, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев и Васил Стоилов. В предстоящия втори сезон фокусът им ще се бъдат жени художнички от 20 век...
Как да разбера този свят? 10 000 снежинки* се топят върху перваза – Из книгата с хайку и хайбун "Бели Петна" "Terra Култура" преминава в новата 2025 година с изложбата "Състояния" на Венелина Петкова-Уми , чието творчество се простира в множество културни кодове отвъд българското светоусещане. С талантлива четка, отношение и мисъл..
Актрисата Ивана Папазова, която широката публика познава от сериала "Скъпи наследници", смята, че името ѝ ѝ носи късмет. Едната ѝ баба се казва Вангелия, а другата – Иванка, затова и тя се озовава по средата. Кръстена на бабите си, Ивана носи гръцките корени на дядо си и усещането за творчество от родителите си. Майка ѝ е детска учителка, която..
На 6 януари 2025 г. от 19.00 часа, в артфоайе "Антракт" при Камерна сцена, Народен театър "Иван Вазов", се открива изложбата " Артистът зад плаката –..
Всичко в живота е въпрос на избор. Ето например Кире Гьоревски е избрал да се превъплъщава в различни персонажи. Да пресъздава животи на сцената и на..
При този поздрав дали визираме телесното или духовното здраве? – попитахме психиатъра д-р Фани Цуракова. Без колебание тя отговори, че това са два..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg