Човекът винаги е имал желание за пътуване във времето. Един от методите, които човечеството използва от дълбока древност, е методът на историческата възстановка или реконструкция.
Историкът и културолог Петя Крушева разказва в “Нашият ден“ за своите методи:
“Методът на историческата реконструкция цели възпроизвеждане на наличната информация и намиране на онази информация, която по един или друг начин е стигнала до нас. Било защото е унищожена, било защото не е била написана. От друга страна обаче, докато възпроизвеждаме, за да направим дреха или някакъв съд, или въоръжение, или някакво ястие, ние влизаме буквално в обувките, в рамките, в калъпа на средновековния човек.
Гледаме с неговите очи, мерим света с неговия аршин. Това дава още една допълнителна възможност на изследователя да си обясни защо дадени процеси са се случили по този начин, а не по друг. Именно затова този метод отдавна е официално признат, възприет като научен и достатъчно достоверен метод в западните университети. И ако се спазват всички фактори за него, то той може да даде една достоверна информация от около 80-90%, което е твърде надеждно и твърде добре, отколкото абсолютно нищо.“
Основни изисквания
“Основните неща, които трябва да се спазват в реконструкцията, са: когато се възпроизвежда нещо, то да бъде със същите естествени материали, от които е бил изграден предметът тогава. Или поне максимално близки и подобни до него. Със същите инструменти и технология. За да можем ние точно да стигнем до крайния резултат, който ни е известен като някакъв артефакт. Било от музея, който виждаме като археологическа находка или в миниатюра, или просто е описан в изворите.“
“На Запад този метод на реконструкция излиза извън университета и започва да изпълнява други цели. Там като цяло тези култури и Западната, а и Русия, говорим за държави, които са били империи. Които са взимали доста от другите народи, по-малко са давали. Разполагат с изключително богат архив и материална база, въз основа на която да направят тези реконструкции, затова те са много по-пищни, по-детайлни, по-подробни.“
Средновековна кухня
„Ако вземем за пример храненето и какво средновековният човек е разбирал под здравословно хранене? Доколко това е съществувало като норма? Оказва се, че храненето в средните векове, наред с всичките икономически фактори, критерият, който определя какво да има или да няма на трапезата, е религията. Тя класифицира добрите и лошите храни, позволеното и грешното.“
“Всички ние сме подвластни на света на медиите и на образите, които те създават. От тази гледна точка музеят на бъдещето страшно много ще се доближава до това, което ние наричаме – да изживееш мига или живота си като във филм. Казвам го така, за да..
През 2025 г. фермерският пазар във Варна отбелязва своята десетгодишнина, готвейки се за все по-успешни и богати събития, с все повече интерес от потребителите. Според Никола Куташки, един от организаторите на пазара, успехът на начинанието в..
Депутатите от комисията по здравеопазване към НС приеха на първо четене три законопроекта, отнасящи се до правилата за минималното заплащане на персонала в болниците у нас. Два от тях обвързват възнаграждението с процент от средната работна заплата...
В ефира на предаването Lege Artis , Силвия Гордеева – управител и съучредител на фондация "Живот със сколиоза", повдигна важен въпрос, свързан с липсата на цялостно финансиране от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за ортопедични..
С наближаването на въвеждането на еврото в България, фармацевтичният сектор се подготвя усилено за предстоящите промени. В ефира на предаването Lege Artis , председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов коментира опасенията на аптекари..
В България от хепатит B и C умират четирима души всеки ден заради ненавременна диагностика и лечение. За 2024 са лекувани едва 752 пациенти с хепатит при нужни над 9 хил., за да бъдат постигнати целите за елиминиране на хепатита като заплаха за..
Във Видин на 21 юли започна четиринадесетото издание на фестивала на изкуствата "Дунавски вълни". Той ще продължи до 26 юли на различни места в града и в..
В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" гостува проф. Грета Панова – български учен и математик с международно признание. В момента тя е..
Дискалкулия е едно от онези състояния, които често остават незабелязани, но когато разберем какво всъщност представлява, неволно се питаме: "А дали и аз..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg