“Всички ние сме подвластни на света на медиите и на образите, които те създават. От тази гледна точка музеят на бъдещето страшно много ще се доближава до това, което ние наричаме – да изживееш мига или живота си като във филм. Казвам го така, за да можем по-лесно да си представим какво се случва. Това заяви в "Нашият ден" в рубриката "Terra култура" проф. д-р Николай Ненов, етнолог и директор на РИМ - Русе:

"Ето, вижте, в сферата на туризма днес се представят не само най-обикновени пътешествия с дати, но и много често ни изкушават с преживяване. Музеите също се опитват да предлагат преживяване, но обикновено това преживяване може да има следваща степен, която да стигне до въобразяване. Някои се опитват чрез дигитални платформи да правят такъв тип преживяване и въобразяване в света, в който човек да попадне, а и да го моделира, да го конструира. В света вече има и платформи, които могат да бъдат персонализирани.“

Бутафорните обекти

"Темата за бутафорното наследство е изключително важна. Ние все пак живеем във века на консуматорското общество и бутафорните обекти, които бяха реализирани, бяха причислени към общата група и заради възможността човек да употребява повече от това, което му е предоставено в миналото. И така имаме надграждания до зъбер, не обикновени погребения в некропол – ами с вампири... Доколко е важно това? Важно е, защото показва на какъв етап е обществото.

Да кажем, че музеите са едно огледало на общественото развитие. Те са задължени да бъдат активната страна, за съжаление невинаги и не всички музеи го постигат. Но така или иначе всичко онова, което ни е познато откъм исторически възстановки на живо или пък реконструкции на обекти – за съжаление не всички харесваме. Започва векът на музеите – и по света хората строят музеи, а ние строим крепости. Важен детайл, който ни различава от останалите...

Трябва да се обърнем към реконструкция на съществуващите ни музеи, защото те за съжаление са твърде-твърде еднакви. Когато отидем в който и да е музей в България, ще видим един и същи гърнета и твърде малко неща, които имат истории, които разказват за миналото от първо лице, свидетелски. Надявам се с времето да се научим и да помогнем на собствените си местни общности да формират идентичност чрез музеите.“

“В развитието на науките в последните няколко десетилетия има голяма пропаст, несъответствие. Между постиженията на учените, които се занимават с антропология – етнографите и фолклористите, и това, което от техните изследвания се показва в музеите. А съвременните музеи на Запад са антропологизирани.“

Повече можете да чуете в звуковия файл.