Коя е Атанасия (известна като Татяна) Стоянова. Повечето от нас чуха името ѝ за първи път покрай награждаването. За сънародниците ни в Молдова обаче, за българските учители, работили в тамошните училища, за хората, ангажирани с каузата на българите в Бесарабия и Таврия, Татяна Стоянова е вдъхновение и пример. Тъкмо от тях идва и предложението за високото отличие.
Номинацията е на Културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец“, което скоро навърши 30 години. Подкрепено е от Асоциацията на учителите българисти в Молдова и от Научното дружество на българистите в Молдова. Татяна Стоянова е работила като учителка и директорка на училище в Молдова, била е експерт и ръководител на Управлението за националните малцинства при Министерството на просветата, генерален директор на Департамента по междуетническите отношения и функциониране на езиците към правителството на страната. Основава НПО „Център за проблемите на националните малцинства“, който съдейства за професионалното израстване на учителите. В момента е експерт по многоезиково образование във Върховния комисариат по въпросите на националните малцинства към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
Атанасия (Татяна) Стоянова активно участва в подготовката на поредица от двустранни протоколи за сътрудничество между министерствата на образованието и науката на България и Молдова с основен акцент подпомагането на образователното дело на българската общност.
В предаването „За думите“ тя разказва за стъпките, които с находчивост, постоянство и много труд изминава заедно със съмишлениците си, за да имат днес сънародниците ни в Молдова добри възможности за изучаване на български език и култура. Новото време обаче изисква нови подходи и решения, подчертава Татяна Стоянова.
Повече чуйте в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
