Всяка година около Международния ден на майчиния език – 21 февруари – се организират прояви, публикуват се журналистически материали за нашия майчин език – българския, за мястото му сред европейските езици, за съхраняването му у сънародниците ни, живеещи в различни краища на света, и това е съвсем естествено и важно. Напоследък обаче темата за майчиния ни български неизбежно насочва към мисълта за онези наши съграждани, за които българският не е майчин, но пък е езикът на образованието, държавните институции, културата на страната ни, общуването в по-широк кръг от семейната и кварталната общност. Става въпрос за сънародниците ни, които първо чуват и проговарят на език, различен от българския, а с българския се сблъскват в училище или, ако имат късмет – в детската градина. Ако някой се заблуждава, че това няма връзка с жизнеността, бъдещето и процъфтяването на майчиния ни език, просто трябва да попътува из някои села и махали, да надникне в местното училище и да види как учителите преподават на деца, които не разбират езика им – нашия български език. Повечето от децата, евфемистично наричани „билингви“, на практика не владеят и елементарен български език, когато тръгнат на училище. Там ги посрещат единните програми, учебници и изисквания, такива, каквито са за всички български деца, което логично и реално ги поставя в крайно неблагоприятна позиция, учителите им впрочем - също. Чудно ли е, че много от тях отпадат от училище или остават заради бройката, но излизат функционално или буквално неграмотни. „Официалните“ просветни органи реагират плахо и недостатъчно адекватно на този факт, а учителите по места са в трудната ситуация да следват зададените стандарти, които не предвиждат изучаване на самия език. Допълнителното обучение, заложено в нормативните документи, не променя начина на обучение, а именно – като обучение по втори език за деца. Науката е доказала, че ранното овладяване на втори език повишава познавателните възможности на човека. Вместо това, като не нарича нещата с истинските им имена, образователната ни система пропилява потенциала на децата, които не получават адекватно обучение по български език като втори. Как този предизвестен провал може да се предотврати – може би е крайно време да се вслушаме в думите на учителите, пряко ангажирани с тези деца, в университетските преподаватели, подготвящи учителите, на всички мислещи с грижа за езика, културата и бъдещето на страната ни. Великотърновският университет откликва на необходимостта от специфични познания и подход в обучението на деца „билингви“ с магистърска програма „Българският език както втори език (преподаване на български език в чуждоезикова среда и сред малцинствени общности)“. Разговаряме с преподавателките във ВТУ – проф. Живка Колева-Златева и гл.ас. Илияна Димитрова и с Гретка Новакова, учителка и директорка на ОУ „Отец Паисий“ в село Писарево, в което учат деца почти изцяло от небългароезични семейства.
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
Ден на Европейската лаборатория по молекулярна биология (EMBL) в България ще се проведе на 27 февруари от 10 часа в аулата на СУ "Св. Климент Охридски". Доц. Стойно Стойнов от Института по молекулярна биология на БАН е един от двамата делегати за България в Лабораторията. "В Института по молекулярна биология имаме доста лаборатории, които..
Колкото е необяснимо абсолютното, толкова е необяснимо и това, което ни подтиква към неговото търсене, смята актьорът Стелиан Радев. Той влиза в ролята на..
"Йерма" от Федерико Гарсия Лорка е най-новото заглавие в афиша на Yalta Art Room. Премиерата на спектакъла е на 16 и 24 февруари от 19.30 ч. на..
Кои са митовете за страшния интернет? Каква е представата на родителя за неговото дете в социалните мрежи? Къде е то – в страшната гора, в която са..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg