Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Паралелните светове на двуезичието и евфемизмът „билингви“

Снимка: blagoevgrad.eu

Всяка година около Международния ден на майчиния език – 21 февруари – се организират прояви, публикуват се журналистически материали за нашия майчин език – българския, за мястото му сред европейските езици, за съхраняването му у сънародниците ни, живеещи в различни краища на света, и това е съвсем естествено и важно. Напоследък обаче темата за майчиния ни български неизбежно насочва към мисълта за онези наши съграждани, за които българският не е майчин, но пък е езикът на образованието, държавните институции, културата на страната ни, общуването в по-широк кръг от семейната и кварталната общност. Става въпрос за сънародниците ни, които първо чуват и проговарят на език, различен от българския, а с българския се сблъскват в училище или, ако имат късмет – в детската градина. Ако някой се заблуждава, че това няма връзка с жизнеността, бъдещето и процъфтяването на майчиния ни език, просто трябва да попътува из някои села и махали, да надникне в местното училище и да види как учителите преподават на деца, които не разбират езика им – нашия български език. Повечето от децата, евфемистично наричани „билингви“, на практика не владеят и елементарен български език, когато тръгнат на училище. Там ги посрещат единните програми, учебници и изисквания, такива, каквито са за всички български деца, което логично и реално ги поставя в крайно неблагоприятна позиция, учителите им впрочем - също. Чудно ли е, че много от тях отпадат от училище или остават заради бройката, но излизат функционално или буквално неграмотни. „Официалните“ просветни органи реагират плахо и недостатъчно адекватно на този факт, а учителите по места са в трудната ситуация да следват зададените стандарти, които не предвиждат изучаване на самия език. Допълнителното обучение, заложено в нормативните документи, не променя начина на обучение, а именно – като обучение по втори език за деца. Науката е доказала, че ранното овладяване на втори език повишава познавателните възможности на човека. Вместо това, като не нарича нещата с истинските им имена, образователната ни система пропилява потенциала на децата, които не получават адекватно обучение по български език като втори. Как този предизвестен провал може да се предотврати – може би е крайно време да се вслушаме в думите на учителите, пряко ангажирани с тези деца, в университетските преподаватели, подготвящи учителите, на всички мислещи с грижа за езика, културата и бъдещето на страната ни. Великотърновският университет откликва на необходимостта от специфични познания и подход в обучението на деца „билингви“ с магистърска програма „Българският език както втори език (преподаване на български език в чуждоезикова среда и сред малцинствени общности)“. Разговаряме с преподавателките във ВТУ – проф. Живка Колева-Златева и гл.ас. Илияна Димитрова и с Гретка Новакова, учителка и директорка на ОУ „Отец Паисий“ в село Писарево, в което учат деца почти изцяло от небългароезични семейства.






Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Георги Костадинов

Еврика! Успешни българи: Георги Костадинов

"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова.  На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..

публикувано на 11.08.25 в 17:00
Аглика Икономова, проф. Диана Гергова, арх. Александър Стайнов и проф. д-р арх. Николай Тулешков (от ляво надясно)

Недвижимите културни паметници в България се рушат

В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България.  "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..

публикувано на 11.08.25 в 11:15

Иолина Василева: Градът Ухан в Китай е ултрамодерен и гостоприемен

Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..

публикувано на 10.08.25 в 12:15
Храмът на Артемида в Сардис

Древният Сардис

Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..

публикувано на 09.08.25 в 10:05
Доц. Борислав Александров, Цветелина Лазарова и Деница Дочева

Геодезистът трябва да притежава знания в различни области, сръчност и издръжливост

"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..

публикувано на 08.08.25 в 15:20