Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Неиздавани у нас разкази на Вирджиния Улф

Неиздавани досега у нас разкази на една от най-големите писателки на ХХ век Вирджиния Улф се появяват в сборник, наречен „Дневникът на госпожица Джоун Мартин и други неиздавани разкази“.  

Разказите, включени в изданието, са изключително разнообразни. Всеки следващ предизвиква у читателя учудване и възхита от виртуозността на Вирджиния Улф, която не само умее да пренася и през векове, но успява във всеки един разказ да намери различен подход. И в ранните, и в късните разкази личи едно обиграно перо.

Преводачката Иглика Василева разказва повече в "Артефир":

"По начало Вирджиния Улф никога не е писала "сборник разкази". Единственото нещо, което излиза приживе, е нещо, което тя (или по-скоро съпругът ѝ Леонард Улф) събира от издадени по пресата неща и някои, които просто е писала вкъщи и не е публикувала. След смъртта ѝ литературните изследователи събират всички тези неща и започват да правят от тях сборници. Всички тези сборници се състоят от ранни и късни неща – затова е и това разнообразие. Така го е направил и Иван Атанасов – съставител на българския сборник."

Чуйте още в звуковия файл.

Вирджиния Улф (1882-1941) е призната за една от най-големите писателки на XX в., ключова фигура в световната литература. През целия си творчески живот тя създава малък брой разкази и темите в тях са онези новаторски търсения от 20-те години, които изследват личността и съзнанието, конфликта между вечното и преходното, между действителното и въображаемото, и именно тяхната неповторимост изисква въвеждането на нови литературни техники.

В тези ранни разкази най-добре, дори нагледно, се вижда как около зрънцето реалност Вирджиния Улф с лекота плете мрежа от мисловни асоциации – странни, мъгляви, често неразбираеми. Неслучайно литературната критика твърди, че прозата ѝ се домогва до висините на музиката. В някои от разказите случката и разказът са в основата, в други те са изместени от настроения, образи и поетични прозрения. Заглавията в този том са подредени хронологически, защото само така може да се проследи изумителната еволюция на писателката, която започва да твори в традиционен стил, минава през модернизма, докосва се до постмодернизма и отново се връща към традицията. По същата причина те не могат да бъдат сложени под общ знаменател, защото едни носят белезите на класическата фабула, а в други експериментът преобладава.

ВИЖТЕ ОЩЕ

Околосветско светлинно пътешествие

Под звездното небе на София и сред красивата природа на Ботаническата градина на Българската академия на науките в София се намира пространство, в което посетителите ще се потопят в магическа атмосфера. В него светлината разказва истории. Шоуто ще предложи околосветско пътешествие, разположено в 7 различни тематични зони, с над 200 светлинни инсталации..

публикувано на 05.11.24 в 17:44

Мъжкото емоционално здраве във фотоизложбата "Чуй гласа ми"

Фотоизложбата "Чуй гласа ми" за трета поредна година се утвърждава като символ на счупените стереотипи и доказва, че мъжете могат да бъдат най-силни, когато приемат своята уязвимост. Тя прави темата за мъжкото емоционално здраве по-достъпна през изкуството. Пред обектива на фотографа Павел Червенков застават осем мъже, които позволяват да се надникне..

публикувано на 05.11.24 в 17:38

Връчиха 10-ите Литературни награди "Перото"

"Приемането на българската литература от страна на читателите се промени. В момента най-търсените и четени книги са на български автори", коментира в "Артефир" идейният вдъхновител на Литературните награди "Перото" Светлозар Желев, а членът на журито на конкурса Оля Стоянова допълни: "Българската литература е в много добро състояние. Много се пише и..

публикувано на 05.11.24 в 16:43

Етнографското кино в интересни времена

На осми ноември в София се открива петото българско издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО" . Негов основател е Тетяна Станева – бесарабска българка, фолклористка и самата тя режисьорка. Всяка година фестивалът се провежда в две държави – Украйна и България. В петте години на съществуването си Международния фестивал на..

публикувано на 05.11.24 в 14:15

"Ръцете, с които оцеляваме", докато следваме "Анархията на сърцето"

Крехък е светът, в който живеем, деликатен. Всеки ден ни напомня и за доброто, и за лошото, от което е направен. Всеки ден ни казва, че са ни нужни те, "Ръцете, с които оцеляваме". С тях светът може да бъде и малко съвършен, и със сигурност наследен. А след ръцете, идва място и за сърцето. За "Анархията на сърцето", където метафората царува, а..

публикувано на 05.11.24 в 09:25