84 години от смъртта на Принца на ужаса Хауърд Лъвкрафт

На 15 март се навършват 84 години от смъртта на Хауърд Лъвкрафт – писател, критик и есеист, определян като най-значимия американски „свръхестественик“ след Едгар Алън По, едно от големите имена в литературата на хоръра през ХХ век, който формулира понятието „космически страх“ (cosmic fear) и разкрива ролята му в литературата.

Хауърд Филипс Лъвкрафт (1890–1937) е американски писател на ужаси и фантастика. Той е роден в Провидънс и живее там през почти целия си живот. Започва да пише още на седем години. В училище има влечение към науката и издава ръкописни списания на тема природни науки. Лъвкрафт не учи в университет заради проблеми със здравето. Първата му публикация е разказът „Алхимик“.

Освен в художественото си творчество, идеите си за "литературния ужас" Лъвкрафт оповестява в богатата си кореспонденция с писатели-съмишленици и най-вече в есето „Свръхестественият ужас в литературата“ – пространна и богата на идеи разработка, публикувана през 1927 година. В основата на идеята за „космическия страх“ авторът поставя представата за необятността и непознаваемостта на света, носеща импулсите на архетипния страх от величието на космическия цикъл.

Експлоатирането на похватите и стилистиката на сензационното, съчетано с основано на богат философски пласт литературно „митотворчество“, са характерологичните черти на почерка на Лъвкрафт. Идеята за космическия страх е извор на смисъла в творбите му от така наречения „Ктхулу цикъл“ – най-известният и значителен в художествено отношение дял от творчеството на писателя. В разкази и новели като „Дагон“ (1919), „Плъхове в стените“ (1924), "Кошмарът в Дънуич" (1929), „Шепнещият в тъмнината“ (1931), „Обитателят на мрака“ (1936), "Сянка над Инсмут" (1936), „Из планините на безумието“ (1936) и особено “Зовът на Ктхулу“ (1927) Лъвкрафт съгражда цялостен художествен модел, съставен от единосъщни теми, топоси, образи, герои, и подчинен на основополагащата идея за надвисналите над човешките селения злонамерени сили, дошли в древни времена от дълбините на Вселената. Според Лъвкрафт човекът е просто мимолетен обитател на един необятен и неопознат свят.

Александър Драганов, писател и председател на Националния клуб за фентъзи и хорър „Цитаделата“, коментира в "Нашият ден":

"Хауърд Лъвкрафт твори в началото на ХХ век – живее в бедност и няма никаква известност. Той се явява кулминация на класическия жанр хорър, който започва с Мери Шели и Брам Стоукър, и с него достига своя връх. Открит е за публиката отново от Стивън Кинг, който го нарича свой учител. Това увеличава значително интереса към творчеството на Лъвкрафт. А това което отличава Лъвкрафт от всички автори, не само на фантастика, е, че той в своите творби радикално сменя позицията на човека във Вселената. В този период все още е популярен антропоцентричният модел, в който "човекът е мяра за всички неща" и център на Вселената. Докато Лъвкрафт – и това е най-страшното в творбите му – поставя човека като незначителен, а човечеството е като една прищявка на съдбата в Космоса. Има създания, които са много по-древни и ще останат там и много след като нас ни няма. 

Този свръхпесимистичен поглед към творението, който е плод и на личната депресия на автора, го отличава от останалите писатели. Интересното е, че дори автори, които се водят негови последователи и ученици, не успяват да схванат и приемат тази концепция – тя наистина е доста песимистична. Изключителното е, че науката лека-полека започва да доказва неговите виждания за това, че Земята не е кой знае каква планета във Вселената, дори галактиката ни не е нещо изключително... Даже някои от най-авангардните хипотези, които днес се потвърждават по научни изчисления за паралелни вселени, се забелязват в творчеството на Лъвкрафт, което все пак е от началото на миналия век."  

Чуйте повече в звуковия файл.

*Думата horror е от латински произход. Европейската фантастика на ужасите се е утвърдила благодарение творбите на древногръцките и древноримските писатели. Исторически погледнато, причината за появата на „ужаса“ възниква при появата на злото или погрешно разбраните неестествени случки в човешкия живот. От 1960 г. насам всяка творба с патологична, ужасяваща или сюрреалистична тема се определя като „ужас“. Ужасите понякога се застъпват с научната фантастика и фентъзито, които често се поставят под общия знаменател на фантастиката.