Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Алергии и ваксини срещу Covid-19 – кога да търсим връзка

Колкото по-отдалечена от момента на ваксинирането е алергичната реакция, по-малка е вероятността тя да е свързана с конкретна специфична алергия към ваксинирането

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Каква е връзката между ваксините срещу коронавирус и възможността за поява на алергии, кога да търсим връзка между двете?

Темата коментира в “Нашият ден“ проф. Тодор Попов, алерголог и интернист в Университетската многопрофилна болница за активно лечение “Св. Иван Рилски“.

Колкото по-отдалечена от момента на ваксинирането е една реакция, която считаме, че може да бъде алергична, толкова по-малка е вероятността тя да е свързана с конкретна специфична алергия към ваксинирането.

Трябва да считаме, че най-вероятни са някакви връзки между ваксинирането и появата на реакции, когато са максимално близко до момента на самото ваксиниране. Това трябва да бъде водеща идея, когато разсъждаваме по този повод. Това е принцип, разбира се, за всеки конкретен човек нещата изглеждат по различен начин. Има много тънкости, които само специалистът би могъл да прецени, специалистът алерголог.

Когато човек има съмнение, че това, което му се е появило, е алергия, или пък, който има съмнение, че би могла да се появи алергия след ваксинация, трябва да направи консултация със съответния специалист, като се има предвид, че вариантите са много и различни.


Решение ли са ваксините

“От година и половина вече насам сме в средата на една игра на догадки. За това какво следва, какво ще стане с пандемията. Моята идея е, че тези ваксини правят нещо, което до известна степен наподобява ефекта на вируса върху организма, въпреки че би трябвало това да бъде по един съвсем контролиран начин.

Виждате, че след ваксиниране обикновено се появяват ден-два на неразположение, на локални реакции, евентуално на повдигане на температурата на тялото. Това подсказва, че ваксината действа.

Идеята е проста, че ваксините, които в момента се използват, са изградени върху антигенните свойства на пра-пра-прадядото на сегашния вирус, а пък за тази над година история на пандемията, се оказва, че се появяват хиляди нови варианти, някои от които би трябвало да са по-различни, някои се оказва, че започват да са различни от гледна точка на ефективността на старите ваксини върху тях. Говори се за намалена ефективност по отношение на бразилския, южноафриканския, нигерийския вариант, така че обстановката в голяма степен се променя. И тук е важно да имаме нещо, което да може да ни каже практически дали една ваксина върши някаква работа или не. 

Нямаме кой знае колко свобода на действие в момента от гледна точка на възможностите. Докато нямаме сигурно лечение, което да може да лекува веднъж попадналия в тялото вирус, трябва да се съобразяваме или с този вид профилактика – да се пазим от вируса или да създадем съпротива срещу новопоявил се вирус, и по този начин да сме сигурни, от една страна, за себе си, а от друга страна, самото общество да може да разчита, че като се създадат голям брой резистентни към вируса хора, ще прекъсна порочния кръг, който ни кара да се чувстваме като заложници.“

Разговора можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Играчки, здраве и мечти: Какво пишат децата до Дядо Коледа

В рубриката "Времето на редактора" Тереза Петрова, служител на Български пощи, разказа за юбилейния конкурс "Най-красиво писмо до Дядо Коледа", който днес завършва. Срокът за участие е до края на деня, а традицията, която обединява малки и големи, вече отбелязва своята 30-а годишнина. "Най-красиво писмо до Дядо Коледа" започва преди три..

обновено на 18.12.24 в 11:24

Възпитаване на гражданска отговорност чрез училищни бюджети

В рубриката "Разговорът" Люба Батембергска от фондация "Малките стъпки" представя вдъхновяващата инициатива "Граждански бюджет за ученици". Целта на проекта е учениците да получат възможност да управляват бюджет, който да подкрепя техните идеи, като така се приобщават към демократичните процеси още от ранна възраст. "Темата за демократичния..

обновено на 18.12.24 в 10:41
Тихомир Безлов

Тихомир Безлов: България през последните години е една много по-спокойна страна в сравнение със Западна Европа

В края на една година, преминала в сякаш непрестанно увеличаващата се агресия, търсим причините за нея и за онова, което се случва в обществото ни. В "Нашият ден" разговаряме с експерта от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов . По думите на госта Европа се намира в политическа криза на фона на най-голямата война след..

публикувано на 18.12.24 в 09:35

Имигрантът Бисрат Можо: За живота в България и (не)толерантността

Насочваме внимание към живота на мигрантите в България в Международния ден на мигрантите. В "Нашият ден" чуваме гласа на Бисрат Можо , имигрант от етиопски произход, с когото говорим за чувството на безопасност, за толерантността и дискриминацията в обществото ни. Бисрат живее нормално, общува с образовани и добронамерени хора и..

публикувано на 18.12.24 в 09:15

Проблемите на средното образование през очите на един родител

Д-р Лъчезар Томов , преподавател по информатика, информационни технологии и история на науката в Нов български университет, човек с дългогодишен опит като учител в българското средно училище и баща на 16-годишната Ема, разказва в "Нашият ден" за проблемите на средното ни образование , пречупени през случки от битието му на родител. Защо..

публикувано на 18.12.24 в 09:02