25 години от смъртта на големия гръцки поет Одисеас Елитис

На 18 март през 1996 г. умира големият гръцки поет Одисеас Елитис. Той е поет, преводач и критик. Получава Нобеловата награда за литература през 1979 г.

Поетът Божидар Божилов, който лично го е познавал, говори за неговия характер и биография.

“Това е един много скромен човек, който нищо не направи за себе си. Написа стихотворенията и с това остана. Хората имат начин да оценяват кое е истина и кое – не. Неслучайно той след Кавафис и Сеферис единствен взе Нобеловата награда за поезия.“

Елитис е роден на остров Крит в Ираклио, неговата фамилия не е Елитис, тя е гръцка фамилия – Александелис. Неслучайно той се прекръщава на Елитис, което идва от елит – елитарност, изключителност, става известен с този псдевдоним.

Второто голямо нещо, което е написал, това е „Достойно ест“. Тази поема, написана като църковна литургия за Дева Мария, византийска форма, в която основната тема е търсенето на новата истина.

Елитис е много близък до нас. Цялата негова образност е дълбоко наситена с гръцко, със смокини, с маслини."

В средата на живота си Елитис заминава за Франция и оттук е влизането на този сюреализъм в творчеството, подобен на този на Пол Елюар и Рьоне Шар. Много голямо влияние върху него оказва Бертолт Брехт.

През 1923 г. пътува в Италия, Швейцария, Германия и Югославия. Учи право в Юридическия факултет на Атинския университет (1930-1935), но не се дипломира.

Дебютира със стихове през ноември 1935 г. в атинското списание „Неа граммата“ (Нова литература) с подкрепата на Георгиос Сеферис. Още първите си произведения подписва с псевдонима Елитис. Псевдонима си съставя от началните букви на гръцките думи, означаващи: Гърция, Упование, Свобода, Красота.

Участва като младши лейтенант от пехотата в Гръко-италианската война (1940-1941). След освобождението на Гърция от фашистка окупация, пише статии и обзори на литературни теми във вестник „Катемерини“. Програмен директор на Гръцкото национално радио (1945-1946).

Става член на Асоциацията на гръцките арткритици (AICA-Hellas).

През 1946-1949 г. в Гърция се води гражданската война и Елитис заминава за Париж, където в продължение на четири години учи филологически науки в Сорбоната. В периода 1948-1952 и 1969-1972 г. живее във Франция, запознава се с Бретон, Реверди, Елюар, Цара, Пикасо, Джакомети, Унгарети, Шагал, Матис, Де Кирико. Докато живее във Франция, пътува в Швейцария, Англия, Италия и Испания.

След края на гражданската война се връща в Гърция (1953). За втори път е програмен директор на Гръцкото национално радио (1953-1954). Посещава САЩ (1961), СССР (1962), Италия (1962), България (1965).

През 1965-1968 г. работи в Административния съвет на Гръцкия национален театър.

По време на военната диктатура, дошла на власт през април 1967 г., Елитис заминава в доброволна емиграция във Франция, където написва книгите „Самодържецът Слънце“ (1971) и „Дървото от светлина и четиринайдесетата красавица“ (1971).

Остава ерген през целия си живот.