Прокрастинацията или склонността към отлагане на вършенето на нещата, които имаме да свършим – това сякаш е общият пулс на човечеството и нишката, която ни свързва с хората от древността до днес.
Според изследване, правено през 2007, една четвърт от запитаните възрастни са признали, че отлагането е определяща техния характер черта.
Изследването било проведено сред американци, европейци, южноамериканци и австралийци.
„Имаме проект, който трябва да завършим, имейл, който трябва да изпратим, телефонен разговор, който трябва да проведем, но независимо от добрите си намерения, не правим нищо, за да се доближим до целта – обяснява Пиърс Стийл, психолог от Университета в Калгари, който провежда изследвания върху прокрастинацията.
Едно от нещата, които характеризират отлагането, не е липсата на намерение за работа – обяснява той, а трудността да последваш намерението. За повечето от нас отлагането не е приятно. То не е като да избягаш от час и да усетиш свободата на бунта; то е усещане за нарастващо напрежение – от съзнанието, че накрая все пак ще трябва да свършим онова, което отлагаме.“
„В еволюционно отношение става въпрос за естествено желание да запазим и съхраним енергията си. Въпрос на самоконтрол е, на мобилизация, да хванем командния лост и да се задвижим.
Понякога се страхуваме да се захванем с непосредствената си задача от страх да не се провалим“ – смята психологът Андрей Ганев.
Не мързелът е причина за отлагането, както много хора смятат, а тъкмо липсата на самоконтрол. Има прокрастинатори, които се занимават с енергоемки дейности, само и само да отложат основната си задача.
Оттам идва и връзката с импулсивността – вместо да започна да уча за изпита си, влагам сърце и душа в непланирана фитнес тренировка, основно чистене на дома, косене на ливадата и т.н.
Как да се преборим с толкова човешкото и така естествено желание да отложим вършенето на непосредствените си задачи. Особено пък във време, в което сме заобиколени от екрани, които ни показват как някой непрестанно нещо върши и с нещо е зает.
Чуйте психолога Андрей Ганев в „Лабиринти на познанието“.
От 2016 г. от 1 до 10 ноември международният фестивал Берлинска седмица на науката Berlin Science Week събира най-значимите световни учени и иновативни научни организации в столицата на Германия, за да празнува науката с около 30 000 участници. Фестивалът е сред най-големите научни събития в света и за всички, които искат да участват в дискусии..
Срещата между двете далечни наглед полета на изява се случва на територията на софийското 32 средно училище с изучаване на чужди езици "Св. Климент Охридски" в училищния клуб за философия и театър "Персефона". Актьорите са ученици от 10 и 11 клас. Създателка и ръководителка на клуба е учителката по философия Диляна Филипова, която подбира и адаптира..
Всички казваме остров Мадейра, но на място разбрах, че това е само най-големият от архипелага в Атлантическия океан със същото име. Разположен е на почти еднакво разстояние от Мароко и от Канарските острови, но всъщност е португалска територия. Поводът да летя до този вулканичен къс земя е поканата от моята приятелка Мерлин Арнаудова да й гостувам...
"Черно море е едно интересно море, ние дори не знаем колко интересна океанолигия има толкова близо до нас в Черно море. Това е място, където са се случвали много интересни климатични събития и в далечното минало и днес. Във Физическия факултет е единствено място в България, където се изучава физическа океанография и групата ни тук е една от..
Юлия Петкова представя във "Време за наука" книгата "Ана. Приказка за климата и околната среда" от Юстайн Гордер. Норвежкият писател, по думите на Петкова, е един от пионерите в популяризирането на сложни и абстрактни идеи и поднасянето им по разбираем и ангажиращ за млада аудитория начин. Първата художествена творба на Гордер, получила..
След протестите и скандалите от изминалата вечер постановката "Оръжията и човекът", режисирана от известния актьор и режисьор Джон Малкович, все пак се..
Ново партньорство стартират Българското национално радио и Софийският университет "Св. Климент Охридски". Ректорът на Софийския университет проф. д-р..
Срещата между двете далечни наглед полета на изява се случва на територията на софийското 32 средно училище с изучаване на чужди езици "Св. Климент..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
