Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Прокрастинацията – общият пулс на човечеството

Снимка: Pixabay

Прокрастинацията или склонността към отлагане на вършенето на нещата, които имаме да свършим – това сякаш е общият пулс на човечеството и нишката, която ни свързва с хората от древността до днес.

Според изследване, правено през 2007, една четвърт от запитаните възрастни са признали, че отлагането е определяща техния характер черта.

Изследването било проведено сред американци, европейци, южноамериканци и австралийци.

„Имаме проект, който трябва да завършим, имейл, който трябва да изпратим, телефонен разговор, който трябва да проведем, но независимо от добрите си намерения, не правим нищо, за да се доближим до целта – обяснява Пиърс Стийл, психолог от Университета в Калгари, който провежда изследвания върху прокрастинацията.

Едно от нещата, които характеризират отлагането, не е липсата на намерение за работа – обяснява той, а трудността да последваш намерението. За повечето от нас отлагането не е приятно. То не е като да избягаш от час и да усетиш свободата на бунта; то е усещане за нарастващо напрежение – от съзнанието, че накрая все пак ще трябва да свършим онова, което отлагаме.“

„В еволюционно отношение става въпрос за естествено желание да запазим и съхраним енергията си. Въпрос на самоконтрол е, на мобилизация, да хванем командния лост и да се задвижим.

Понякога се страхуваме да се захванем с непосредствената си задача от страх да не се провалим“ – смята психологът Андрей Ганев.

Не мързелът е причина за отлагането, както много хора смятат, а тъкмо липсата на самоконтрол. Има прокрастинатори, които се занимават с енергоемки дейности, само и само да отложат основната си задача.

Оттам идва и връзката с импулсивността – вместо да започна да уча за изпита си, влагам сърце и душа в непланирана фитнес тренировка, основно чистене на дома, косене на ливадата и т.н.

Как да се преборим с толкова човешкото и така естествено желание да отложим вършенето на непосредствените си задачи. Особено пък във време, в което сме заобиколени от екрани, които ни показват как някой непрестанно нещо върши и с нещо е зает.

Чуйте психолога Андрей Ганев в „Лабиринти на познанието“.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Защо "изгаряме от срам" и други любопитни въпроси

Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката.  За какво ни е срамът се питаме във..

публикувано на 11.03.25 в 11:31

Проблеми в професионалното образование

Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..

публикувано на 11.03.25 в 08:20
Инж. Емил Митев

Еврика! Успешни българи: инж. Емил Митев

"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..

публикувано на 10.03.25 в 17:05

Главен асистент от УНСС пее български песни на индийска сватба

Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..

публикувано на 10.03.25 в 16:40

Биологическият факултет предлага бъдеще за младите

Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..

публикувано на 10.03.25 в 11:15