Андрес Барба и неговата „Република от светлина“

публикувано на 22.03.21 в 12:55 | обновено на 22.03.21 в 12:56

Между цивилизованoстта и света на страховете се движи романът на испанския писател Андрес Барба – новото голямо име на испанската литература.

„Република от светлина“ е един роман, който се чете бързо, на пръв поглед, тъй като писателят разказва хроникьорски. В същото време се чете много трудно, защото води в различни посоки на отношенията. През цялото време не става ясно как авторът смесва метафората с реалността – уникалното му умение да улови крехкото състояние между двете неща. Всичко е ярко и недоизказано. Какво се случва в този град от безразличие? Колко невинни сме всъщност? А големият въпрос е съществува ли Република от светлина?

Романът е носител на престижната награда „Ералде“ и е преведен на 17 езика. Българският превод е на Маня Костова.

Във въображаем град край джунглата незнайно откъде се появяват трийсет и две полудиви деца на възраст между девет и тринайсет години. Със своето агресивно поведение те изваждат двестахилядния Сан Кристобал от летаргията на рутинното му съществуване. Малките нашественици нямат ясен лидер, говорят на неразбираем език, стават все по-дръзки и след кърваво стълкновение в един супермаркет изчезват мистериозно. Започват да изчезват обаче и деца от добри семейства в града. Напрежението нараства все повече, за да се стигне до стряскаща развръзка.

Би ли могъл да не е така опустошителен сблъсъкът между цивилизования свят и другия, различен и непознат? Действително ли жестокостта съществува естествено у децата, както твърди авторът, който не вярва в мита за детската невинност? Какво не успяват да дадат възрастните на чуждите и на своите деца? И дали тези „други“ деца не посяват семената на различен ред, на нова цивилизация?

Вида Делчева от издателство "Обсидиан" разказва повече в "Артефир":

"Неслучайно в момента за Андрес Барба се говори като за новото голямо име на испанската литература. Той има много дълбок стил и създава дълбока литература. Наистина големият въпрос е дали съществува Република от светлина – кои са по-цивилизованите в този конфликт между възрастни и безпризорни деца, който се случва в романа.

В тази книга откриваме проблема за мита за детската невинност, също и проблема за трагичните последици, които се случват, ако сме неспособни да погледнем към аутсайдерите с нещо различно от страх и към различните, за отношението на възрастните към децата, когато това не са техни деца. Също така и проблемът за насилието – кога то е легитимно и кога абсолютно не, независимо дали е законно упражнявано от институциите. Проблемът за спомените – как тази история всъщност е наредена от различни частички информация, събирани от различни източници, минали през субективния поглед на твърде много хора..."

Чуйте повече в звуковия файл.

Разговор на Дарина Маринова с Вида Делчева в ''Артефир''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Андрес Барба е роден през 1975 г. в Мадрид. Дебютира с новелата „Костта, която най-много боли“ (1998), отличена с наградата „Рамон Сендер“. През 2001 г. публикува романа „Сестрата на Катя“, финалист за наградата „Ералде“, по-късно филмиран. Със следващите си произведения: „Добрите намерения“ (2002, сборник новели, издаден на български от „Ерго“), „Малки ръце“ (2008), „Август, октомври“ (2010), „Смъртта на един кон“ (2011) и „В компанията на клоун“ (2014) Андрес Барба се утвърждава като един от най-ярките и оригинални представители на испанската литература. Той е и талантлив преводач на прочути англоезични автори.

Снимки – изд. Обсидиан