Ще се нареди ли България сред стартъп нациите

По време на провеждания онлайн Ден на цифровите технологии на 19 март министрите, представляващи държавите-членки на ЕС, подписаха три декларации за обединяване на усилията и ресурсите с цел насърчаване на международната свързаност, стимулиране на внедряването на чисти цифрови технологии и подобряване на регулаторната среда за новосъздадените и разрастващите се предприятия. Тези конкретни ангажименти ще спомогнат за ускоряване на екологичната и цифровата трансформация на Европа и ще допринесат за визията и целите на цифровото десетилетие на Европа.

Ще се присъедини ли България към Декларацията за единен европейски стандарт за стартъп нациите, предложена на държавите членки на ЕС по време на виртуалното събитие Digital Day 2021, организирано от Португалското председателство на Съвета на ЕС?

Декларацията относно стандарта на ЕС за новосъздадените предприятия коментира в “Нашият ден“ Добромир Иванов – председател на Българската стартъп асоциация (BESCO).

На кои критерии трябва да отговорим, за да се наредим сред стартъп нациите?

“Единият от тях е, че трябва да имаме стартъп виза. Стартъп визата дава възможност предприемачи от цял свят бързо да могат да дойдат в страната ни и да започнат бизнес – и то новостартирал. Понеже досега критериите бяха насочени главно към големите инвеститори. Но, ако някой иска да дойде да започне по-малък бизнес тук, който е восокотехнологичен стартъп, не беше възможно. Сега вече е възможно.“

“Другото, върху което работим, е темата за „опшън пулове“. Това са видове договори, които един предприемач сключва със своите служители, като им дава възможност те да получат във времето дялове от тази фирма срещу определени условия, които изпълняват. Например – колко време са се задържали във фирмата, постигнали са конкретни резултати. Това е изключително важно в 21-ви век. Работим върху промяна в Търговския закон, която създава нов вид дружество.“

“Друго много важно в тази посока е да имаме в България едно място, където всеки който желае да стартира бизнес, може да получи онлайн всички документи, с които трябва да започне бизнес и да ги изпрати подписани и попълнени.“

Цялата комуникация – дигитална

“Една от другите стъпки е, че цялата комуникация между стартъпите, което важи и за бизнеса по принцип, трябва да бъде дигитална. Това е едно от условията, не трябва да има нужда от физически контакт, когато става въпрос за комуникация между бизнеса и институциите.

Друга от точките е, че държавата трябва да е отворена към иновативни регулации и махане на пречките пред компаниите. Създаването на т.нар. "sandbox в регулирана среда", нещо което е експериментална среда, създавана от институциите. Например в Столична община се създаде такъв Sandbox, който позволява на стартъпи да работят със Столичната община.“

Има изискване, свързано с плана за възстановяване и там всъщност да има средства, които подпомагат развиването на фондовете за дялов и рисков капитал. Това е нещо, за което се борим, защото тези фондове дават пари по пазарен начин. Имаме голяма нужда от пазарни механизми в страната ни, а не толкова от грантови.

Друго условие е свързано с равния достъп до предприемачество. В България е трудно за един чужденец да си отвори сметка. Комуникацията е предимно на хартия, а не онлайн. Според мен в контекста на България най-важното е страната ни да е отворена към предприемачи от цял свят.“

Темата коментира в “Нашият ден“ и Владимир Данаилов, изпълнителен директор на Фонда на фондовете.

“В последните години България е в процес на препозициониране на своята икономика. Искаме да имаме икономика, която създава нови продукти. Продуктите от 21-ви век, които да се консумират и в България, и глобално. Икономика, която се конкурира на база ефективност, на база качество. Именно за да я създадем, едно от нещата, които правим, е да стимулираме точно тази стартъп екосистема, която се развива много добре в последните десет години.

В последните месеци и години Фондът на фондовете структурира три инструмента, които са в подкрепа специално на стартъпи. ФНФ не финансира директно компании, правим тази дейност чрез нашия фонд посредници.“

Какво е налично чрез ФНФ

“Капиталът, който е мобилизиран към стартъпи, в момента е малко над 200 млн. лева. чрез четири фонд посредници. Те са готови да финансират както компании в много начален етап, етап на ускорение, даже може да няма компания, може да има само идея и предприемач, те могат да получат едно начално финансиране. Също така има фондове, които биха подкрепили компании, които са в по-зрял етап на развитие, компании, които биха искали да покорят нови пазари.“

Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.