Фолклор и композиторско творчество: Сюитата – български варианти

Сюита, ще рече порядък. Старинната сюита е редица от контрастно редуващи се танци с фолклорен произход. В по-нови времена „редицата“ от танци все по-често добива тематична и образна обвързаност.

Българската музика стъпва на пътя на професионалното си развитие с народната песен. Китките, своеобразни сюити, са романтичното детство на музикалния ни професионализъм. Първите китки са контрастна подредба на народни песни на базата на европейската хармония и структура. Сакарска сюита на Филип Кутев е един по-висш етап в развоя на нашата сюита: с драматичната си и оркестрова логика.

Марин Големинов и в камерната си Сюита за соло цигулка остава подвластен на лаконичния изказ, на интереса си към епоса.

Малката сюита за цигулка е пиано от Константин Илиев е пример за изящно следване на структурните принципи на сюитата в чаровен български вариант.

Георги Тутев в Ренесансова музика се връща към принципите на старинната сюита – танците на анонимните ренесансови автори звучат сякаш в друго космическо измерение.