Проектът „7 по 5 по 3“ обединява в мащабна експозиция седем кураторски проекта за българска съвременна живопис. Експозицията, която може да се види и в началото на април, е разположена на първия етаж в галерията на Съюза на български художници на "Шипка" 6, като всеки от кураторите е потърсил – чрез отделните заглавия на своите проекти – различни гледни точки, различни подходи в създаването на живописната материя. Как съвременната живопис изразява времето, кои са нейните граници – все въпроси, които показват и търсят днешните художници, активно работещи в полето на изобразителното изкуство.
Председателят на Съюза на българските художници Любен Генов представи подходите на различните куратори към съвременната живопис, към различните имена, създаващи нейния облик и въвежда слушателите в тази интересна и дискусионна експозиция.
Изложбата може да бъде разгледана до 10 април.
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата.
Станислава Николова в своя проект гради мостове между минало и настояще, модерно и неомодерно. Петима художници представят своите артистични рефлексии върху предварително подготвени за всеки един от тях програмни текстове на едни от най-изявените критици от 1920-те – Сирак Скитник, Николай Райнов и Гео Милев.
Боряна Вълчанова представя автори, които прилагат различни подходи в създаването на живописната материя, използвайки неприсъщи материали, техники и концептуализации на изразните средства.
Елица Терзиева (Проект „Макромикрон – лимитирана безпределност“) анализира как да бъде „овладяно“ безпределното и въведено в обсега на човешките сетива чрез свръхсетивността на твореца. Как изкуството отключва духовните интуиции за проникване в енигматично закритите съдържания. Участници: Велико Маринчевски, Веселин Начев, Гълъб Гълъбов, Стилияна Узунова, Цветелина Максимова.
Румена Калчева (Проект „Сюрреално или отвъд реалността“) поставя въпроса може ли да се говори за български сюрреализъм като особено направление в българската живопис и какви са неговите нови проявления. Участници: Григор Велев, Деян Петров, Деян Янев, Кирил Киров, Симона Босилкова.
Сузана Каранфилова (Проект „Отвъд концепцията“) конструира концепцията си около съзнателно избрана критична позиция към случващото се в българското изкуство и живота ни и убеждението, че феноменът на творческата индивидуалност не подлежи на лесно дефиниране и затваряне в интелектуална рамка. Участници: Долорес Дилова, Росен Тошев, Румен Жеков, Свилен Стефанов, Цветан Кръстев.
Валентин Славеев търси конвенциите между картината, мислена като затворено пространство в своята материална граничност, и автора като отворено пространство с необятността на творчески инвенции и проявления.
Любен Домозетски (Проект „Образно казано“)акцентира върху активното присъствие на образа в съвременната живопис, размишлява върху неговото значение и място, как той генерира и акумулира културна памет, какви са неговите проявления, трансформации и семантична натовареност. Участници: Димитър Генчев, Искра Благоева, Недко Солаков, Сашо Стоицов, Явор Костадинов.
Радио Брайл ФМ е българско социално интернет радио, където хората с увреждания учат и работят. Целта на радиостанцията е да запознае обществеността с хора със специални нужди – с техните проблеми, възможности, постижения и права и да направи обществото по-толерантно. Вече 10 години Анелия Велинова – изпълнителен директор на медията, и..
Каква е значението на книгата в различните исторически епохи? Каква е ролята на илюстрацията и типографията? Как се ражда един шрифт, какви са политическите и културните причини за това? Заедно с доцент д-р Регина Далкалъчева, Кирил Златков, д-р Бояна Павлова и Дора Иванова коментираме темата в "Гласът на времето". Как се създава един шрифт, какви са..
"Последната цитадела. Изкуственият интелект, естетика, въображение" – дискусия за формиращата роля на изкуствения интелект в съвременното въображение, ще се проведе на 27 ноември в Театралната зала на Софийския университет. Ще бъде представен и едноименния пърформанс, който изследва отношенията на един андроид с любовта. Двама от участниците – доц...
Започва правенето на музиката през поезията и стиховете, обратно на това, което съветват музикантите, но тя така най-добре си може. Младата певица Цвета Ботева трябва да изкаже посланието си и метафорите си в стих, преди да стигне до мелодия. Въпреки промените, които настъпват при музикалната обработка, засега за нея това е пътят, по..
"Най-накрая събрах смелост да допиша книгата си за моя син Степан, който си отиде преди 17 години, и живя цели 20, въпреки прогнозите на лекарите, че ще живее не повече от една година… Дължа огромна благодарност на моя стар приятел Борис Христов, който настойчиво ме подтикваше и ми вдъхваше кураж да го направя… "Ще плача, докато пиша, Боре…" – казвах..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg